Въпрос номер 12

Елисавета Багряна(1893-1991)

След Септември 1923г. в нашата поезия личната драма в сравнение с народната трагедия изглеждаше нищожна.На смяна дойде нов естетически идеал,нахлуха нова образност и проблематика,нови мотиви.Поетите потърсиха материалността на нещата,в стиха им се намеси фолклорната образност и багрите на българската земя,т.е. имаше борба с/у отвлечената символика.Като гражданска позиция поетесата е твърде безразлична към социалнополитическите битки на времето и в създаденото през тези години на войни,протести,политич.и икономически кризи никъде няма да намерим дори намек за тази изострена от социални конфликти действителност.

В съкровената си същност поезията на Багряна е пронизана от духа на волност и свободолюбие,който пронизва и революционната поезия.И това не трябва да се разбира само в смисъл,че поезията й воюва за освобождаване на жената от вековните окови на един суров бит и ограничения.Темите в поезията й са познати-любовта,младостта,копнежа по волност и пр.Теми вечни за всяка поезия,в тях няма нищо ново освен това,че те бяха изразени така даровито от жена.Никога преди това на български език не е създавана поезия с такава вътр.свобода на израза и духа съчетани със словесна простота. Като поетика създаденото от нея през 20-те години подкопа из основи естетическите скрижали на символизма,отрече неговите теоретични принципи и практика.Поезията й от 20-те години беше едно от най-категоричните отрицания на символизма като литературно направление и като естетика.

Още в цикъла Вечната и святата,който излиза през 1925г. в сп.Златорог стихът сякаш е постигнал естествените интонации на човешкия говор и читателят сякаш забравя,че това е стих.Той със съкрушителна сила на светкавица изпепели един начин на чустване и изображение на бълг.действителност.Именно в този цикъл Багряна отрече асоциациите и поетическите образи,които бяха чужди на бълг.национална психика внесени от символистите.Тя върна националната ни лирическа традиция към наистина национално специфичното, българското.И макар от нейните стихове от 20-те да отсъства директната гражданска позиция това не означава,че те не притежават гражданско звучене.След дните на ужаси и смърт любовта беше отрицанието на смъртта,а смъртта трябваше да се отрече в името на живота.И когато Багряна пише за любовта тя е повече гражданска отколкото редица други поети от онова време.Тя се бунтува с/у еснафския затвор и патриархалната етика и идеал за поведение на жената в семейството,сърцето на нейната лир.героиня ясно си дава сметка как бързо отлита младостта на жената,затворена в тъмната и ниска стая(Вик),което може да бъде победено единствено от любовта.Само влюбеният е истински млад,само младият е истински влюбен.Тази мисъл може да бъде мото къмВечната и святата.Лириката на Багряна помете целия остарял и мъртъв любовен реквизит в интимната ни поезия.Багряна признава единствено любовта отдаване,от нея се изтръгва вик равнозначен на бунт.В търсене на изход,на свобода тя отправя свояЗов към оня,когото все още не е назовала.В първата стихосбирка са разработени и други мотиви,напр. мотива за родовата принадлежност.Лирическата героиня не се изживява само като начало,а и като продължение на чуството любов дошло до наше време чрез посредничеството на кръвта.Наред с тоя мотив в стихосбирката се търсят и другите измерения на младостта и любовта-тяхната святост.Любовното чуство в поезията на Багряна не е любов заради самата любов,а заради природното си предназначение-майчинството.Неслучайно цикълът се открива със стихотворението Вечнатапосветено на майката,в което майката лежи безкръвна и бездиханна запазила последните искри живот за рожбата си.На майчинството тя посвещава и още една творба от първата си стихосбирка-Майчина песен(болката от раздялата с рожбата отделена от майката).

Като повечето бълг.поети и Багряна обръща поглед към фолклора,но от него тя черпи само мотиви и образи,а останалото-ритмика и интонация,строфическа и римова организация, е подчинено на принципите валидни за цялото й творчество.В няколко творби обаче са използвани и фолклорни интонации,образни похвати,обръщения и повторения-напр. в Младост

Втората й стихосбиркаЗвезда на моряка включва творби създадени през периода 1928-1932г.В уводното стихотворение SOS бунтовният порив на лир.героиня от Вечната и святата е социално и философски осмислен.Героинята мечтае за пътешествия с параходи,нюйорски небостъргачи,аероплани.Времето принадлежи на техническата цивилизация и напредък.Но където и да скита в сънищата и мечтите си тази героиня е с душа и очи,отворени за родината.Следователно в лириката на Багряна се появи един нов момент-противоречието м/у века на техническата цивилизация и художника.В стихосбирката са поместени циклите Париж,Венеция,Зовът на морето и Птицата с моторното сърце.Всеки един от тях е плод на конкретно преживяване по време на пътешествие.Страстта й за пътешествия и опознаване на чужди страни е толкова голяма,че в една от творбите лирическата героиня заявява открито съжалението си,че се е родила жена.Своите усещания и преживявания по време на пътуванията си със самолет тя е предала в цикълаПтицата с моторното сърце.Преходът от овладяния до пълно покорство стих ще премине в говора чрез свободния стих и това става напълно естествено и неосъзнато.След Вазов Багряна е другият поет със спокойно-хармонично съзнание в бълг л