Елин-Пелиновия разказ По жътва

Според литературния критик Петър Пондев: Когато Елин Пелин изобразява труда на селянина, ние имаме чувството, че писателят ни въвежда в светилището на живота - там, където човек с двете си ръце извършва обредите на миросътворението.

В известния Елин-Пелинов разказ По жътва художествен фон за разгръщане на основното събитие е красивата българска природа. Пред погледа на читателя се изправя безкрайният хоризонт на равното Софийско поле, където кипи неуморен труд при прибиране на реколтата. Настроението на работливите селяни е празнично. Усилията им са богато възнаградени. Радост изпълва душите на морните работници ; От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори.

Най-голямата ценност за българския селянин са неговите златни ниви - обещание за богата жътва, вдъхновение и надежда за по-добър живот. Израснал на село, писателят добре познава неразривната връзка между земята и полските труженици.

Още от самото начало на разказа се загатва за нещо тревожно, въпреки обзелото хората радостно настроение. Епитетът в словосъчетанието усилна жътва изпълва читателя с безпокойство. Лятната горещина е представена като страшна жега. Метафоричният израз: свило се е синьо небе и сипе огън и жар, засилва усещането за тревога. Адска мараня трепери над полето, а небето се издига високо и сипе огън и жар", само птиците могат да отлетят до хладните усои.

Постепенно се внушава предчувствието за нещо страшно: полето аха ще пламне в пожар". Слънцето е огнено и немилостиво, жегата е непоносима. Труден и напрегнат е животът на селянина, но той работи без почивка, до последни сили: Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака... Богатата реколта трябва да се прибере, а тази мисъл изпълва стопаните на земята със сили и благодарност. Обнадеждени, те работят неуморно: Бог ни помага! Нека работим, нека работим! Кратките възклицателни възгласи звучат като благодарност за Божията щедрост и като обещание пред Бога, че с ново усилие ще успеят да съберат богатите плодове на своя труд.

Душата на селянина изживява своя светъл празник. В усилното време, под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благодарствени молитви. Чрез песните хората общуват помежду си, трудът им става по-лек, укрепва надеждата им. В тази песен млада, волна, широка като полето звучат посланията на любовта.