Елин Пелин

Елин Пелин, създава разказа земната човешка природа , Простодушният и найвен Дядо Матейко си е направил жизнената равносметка и решил ,че мястото му е в ада.Той пренася земната социална ирархия на небето и затова се чуди,че владика и поп Николай не са в рая.

Разказът е изпълнен с остро социално чувство и картини.Дядо Матейко е изразител на народните представи.Той е недоволен,че в рая няма кръчми,но е щастлив,че няма бирници.С много чувство за хумор Елин Пелин прави големи социални обобщения.

Ветерната Мелница-Разказът излиза през 1902год. Главните герой са:Лазър Дъбака,който е млад 30годишен,неженен и 70годишния Дядо Корчан,двамата са много различни,това което ги свързва е смътното им неудолетворение от живота.Това недоволство не преминава в бунт,а се изразява в творчески труд.За това те непрекъснато имат някакви проекти-тепавица,дерак.Те изпитват удоволствие от труда,за тях не е толкова важен крайният резултат.Кулминацията на разказа е надиграването между Лазар и Христина.Разказът е възхвала на приятелството,творческия човешки труд,народното изкуство и на любовта.Според Елин Пелин, в любовта човек се изразява най-силно,това е най-висшата изява на човека.

Гераците

1.Творческа история

Пътувайки към София,Елин Пелин(Димитър Иванов),среща свои съселянин,който води малко момче,за да му търси работа в София.Тази случкатазалага във финала на повестта Гераците(Петър-средният син).Елин Пелин,винаги е подчертавал значението на края на разказа:Работата на разказа е,да знаеш как да завършиш.И е по-хубаво да знаеш края,от колкото началото.

Фрагменти от повестта излизат 1902г. и 1904г.,а като цяло-тя излиза през 1911год.

Жанр-повест(експозиция,с повече герои и др.)

Темата на повестта-Тя разкрива разпадането на българското патриархално семейство,чрез живота и съдбата на три негови поколения.Дядо Йордан Герака и баба Марга,са представетели на патриархалният живот,техните синове:Божан,Петър и Павел,са представители на новото разделно време,а Захаринчо показва поларизирането на българския селянин.Драмата на Захаринчо е само загатната,не е в центъра на вниманието на Елин Пелин.Във финала на повестта виждаме този символ на родовата задружност-рухнал:Петър отсече големият бор,който пречеше на хармана му.Това свято дърво,обожавано от прадедите му,рухна под брадвата на внуците и дълго лежа в калта. Семейната драма на Герацете представлява-мъчителната драма на българското селячество.Така е гръмнало и така ще върви,няма да стане по-добре.Любовта бяга от човешките сърца,хората не са вече братя.

Повестта има проста и сложна композиция.Първата глава е експозиция.Старото щастливо патриархално време,идилията обаче е нарушена от смъртта на баба Марга,остава една надежда-Павел(най-малкият син-той е любимеца на дядо Йордан)-Захаринчо е негов син.Втората и третата глава са отделна експозиция-историята на Павел.Старият Герак имаше надежда,че Павел може да промени нещата.Завръзката е в четвъртата глава на действието.Следва кулминацията-Пристигането на Павел,само ускорява нещата,следва кражбата на парите и забиването на синовете.Семейният сговор окончателно е разрушен-нещата не могат да се върнат.

В епилога автора прави преглед на героите:Петър отсече големият бор,Божан купуваше имоти,Елка прави опит за самоубийство и умира един есенен ден по-късно(от срамна болест),И в един пролетен ден,хубав,топъл и светъл-Дядо Матей Маргелака намира умрял Дядо Йордан Герака.