ЕЛИН ПЕЛИН - ПО ЖЪТВА

ПЕСЕНТА - МОЛИТВА И ЛЮБОВЕН ЗНАК

В далечната 1949 г., вече седемдесет и две годишният, Елин Пелин споделя: И е по-хубаво да знаеш края, отколкото началото. Началото все ще се налучка, краят трябва да те ръководи винаги, защото в края ти искаш да кажеш нещо на хората. Вероятно воден от своята авторска интуиция и дългогодишен писателски опит, сладкодумецът Пелинко (както са го наричали най-близките му е стигнал до това прозрение, което е оставило дълбок отпечатък върху творчеството му. Това се усеща и в разказа му По жътва, където страшното се долавя в началната картина. Повтарящите се синоними: жега, огън, жар, мараня, пожар, внушават физическата осезаемост на летния ден. Но, от друга страна изразяват същността на селския труд чрез нарисуваната природна картина. Нивите са златни, жътвата - усилна, селяните - работливи. Хората се проявяват в труда, той е техният начин на живот, естествена изява на природосъобразен инстинкт, защото трудът съзидава, твори. Елин-Пелиновите селяни не се плашат от страшната жега. За тях трудът е ритуал и жертва. Те следват циклите на природния календар, защото са в неразрушима и първична връзка с него. Живеят според природните закони - милостиви или бездушни. За тях природата е Бог: Бог тия дни даде страшна жега., Бог обилно нас-пори тая година. И ободрени от неговата милост, те трупат златни снопи. От човешките души се изтръгват благодарствени молитви, които озвучават безмълвната природна картина, нарисувана в началото на разказа - насищат я с гласове и песни. Полето запява за благодарност, надежда и любов. Думата песен се повтаря неколкократно, за да обходи полето открай докрай. Трудът е възродил първичната жизненост на човека и той, усетил духовната сила на надеждата, благославя и възприема жътвата като празник за душата. Песента е молитва, отправена към Бога, но и любовен знак. От общия план Елин Пелин извежда и показва в близък план Никола и Пенка. Без да ги описва, без да разказва историята на тяхната любов, писателят ги представя като гласове.Чрез тях разкрива чистотата на обичта, мечтателността на обикновения човек.

Гласът на Пенка: Висок, звънлив и треперящ, носи волност и младост, обич и на-дежда. Този глас се откроява и извайва представата за една чиста, нежна и хубава селска девойка. Тя се себеизразява с песента, която се носи стремително и гордо. Лети със своите послания към левент Никола. Той откликва с радостно нетърпение, защото е докоснат от китни мили хубави думи, изпратени му с много любов.

Любовта и надеждата освещават селския труд: Над полето, сякаш с кръст в ръка..."
Но ето,..."

Разказите на Елин Пелин много често променят сюжетния си ход чрез находчивата употребата на противопоставителния съюз но, който неочаквано преобръща събитията. Връща действието към загатнатото усещане за идващо, страшно зло в началото на творбата: Но ето, че дотича из далечното краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега.