ЕЛИН ПЕЛИН - ПО ЖЪТВА

ТРУДЪТ - РАДОСТТА И МЪКАТА

Елин Пелин разказва увлекателно за селския живот, за радостите и скърбите, за делниците и празниците, за труда и веселието. Тежък е животът на българския селянин, изпълнен с непосилен труд и непрекъсната борба с природата.

Трудът е радост, когато носи творческа наслада и когато е възнаграден с богата реколта. Но той е и мъка, защото природата често унищожава всичко и отнема радостта и надеждата от човешките сърца

В разказа По жътва трудът носи и радост, и огромна болка. Годината е богата и плодородна: Бог обилно наспори тая година и не прати нито град, ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и изстрадани. В сърцата на селяците се ражда и расте лелеяната...надежда за плодовита жътва. Хората с признателност и ентусиазъм събират плодовете на своя труд. Бог ни помага! Нека работим, нека работим! - тези възгласи огласят полето като благодарност към щедростта на Бога и като удовлетворение от свършената работа.

Неуморните работници изразяват радостта си от плодовитата година с песни - звучни, мелодични, жизнерадостни. С великолепно художествено майсторство Елин Пелин пресъздава радостта и надеждата, избликнали в песен млада, волна, широка като полето, света като любовта. И макар че слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, че жегата е страшна, че над равното Софийско поле трепери адска марана, селяните се трудят неуморно. Те знаят, че узрялото жито не чака... , Благодарност и надежда изпълва сърцата им - за по-добър живот, за спокойна година, за сигурно бъдеще. Затова, въпреки адската жега, се трудят и трудът им носи радост.

В това усилно време човешката душа е отворена за радостта и любовта. В спорната работа се раждат сърдечните трепети между две млади чисти души - на левент Никола и Пенка -селско дете обичливо. Те изразяват чувствата си с песен - израз на най-нежните трепети на Пенкината душа: А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носе-ше стремително и гордо. Тази песен разкрива стремежа към свобода и щастие.

Такъв е селският живот - и песен, и труд, и надежда, и скръб вървят заедно. Селякът е готов да приеме с цялата си душа доброто: Над полето, сякаш с кръст в ръка, прехвръкна надеждата, по нея - радостта. Олеква на селската душа, навикнала на страдание.

Но радостта много скоро е последвана от дълбока, съкрушителна скръб. Трудът често носи мъка и болка:

Пенка примряла от жега.

Боже!

Пак жертва!