Човешкото страдание в разказите на Елин Пелин-Напас божия Спасова могила

На оня свят

Моите селяни са като всички хора по земята-казва Е. Пелин и сам ни насочва към същината на своето творчество. Жилави и крехки, присмехулни и тъжни, радостни и угрижени, сломени и несломими, устойчиви и неустойчиви .... често с една пътеводна илюзия в земния си път галерията герой населяват неговите разкази с пулсиращо дихание на живота. С трезво око и реалистичен поглед Е. Пелин разкрива в своите разкази цялото разнообразие на живота. В тях пулсира битието на обикновените люде с техните мъки и радости, страдания и надежди за повече щастие.

Човекът в разказите на Е. Пелин най-често е изтерзан, измъчен, онеправдан и обиден от живота. Той води съществуване наситено със страдания, породени от бедност, невежество и безизходност, от безмилостната природа, която погубва плодовете на човешкия труд и носи мизерия, болести и смърт. Мечтата, вярата и надеждата са онези духовни сили, които крепят героите на Е. Пелин. Забележителен с идейното внушение в тази посока е разказът Спасова могила. Върви дядо Захари с Монката към върха, давайки кураж на себе си и на болното си внуче, че ще оздравее: Които вярва-ще се спаси. Върви старецът към надеждата, към онази целебна Спасова могила, която човешката мъка и суеверие са превърнали в символ на вярата до последен дъх, в символ на сетната надежда. Тъжни са усилията на стареца, който с мъка се изкачва по стръмната пътека, но докато е жив, човекът трябва да се надява и да се бори с живота-внушава писателя. Отговорът на дядо Захари на въпроса на умиращия Монка дали всички хора са болни: То целия свят е болен, синко е не само обобщение на страданието на човека, а и метафорична характеристика на цялото страдащо човечество.

Протестът на Е. Пелиновите герои се излива в горещо проклятие-към нещастията, към целият свят. Проклятието-протест достига най-висок израз в изблиците на богохулството, сочещи връхната точка на човешкото отчуждение: Бог не е милостив-не молете му се! Да прокълнем и да умрем-се изтръгва вопъл-проклятие от безмерно страдащите селяни от разказа Напаст божия. Израз на активен социален и човешки протест е и бунтарската постъпка на младежите в селото, които затварят поповия излак източник на болести и смърт.

В На ония свят на преден план излиза неугасващото чувство за хумор, колоритен спътник неизменната сиромашия. Разказът би могъл да се приеме за социално хумористичен, но той носи черти и на притча, дори легенда и най-вече на приказка, в която християнската митология се преплита с фантазията. От главния герой Е. Пелин създава необикновено жизнен и колоритен герой, духовно устойчив с изградената си философия за добро и зло, за грях и не грях. Тук е разкрита психологията на дядо Матейко като резултатът от смазващата мизерия. Иронията на дядо Матейко е своебразен хумор. Произведението повдига ред въпроси, без да дава определен отговор, провокирайки читателя сам да стигне до него. Образът на главния герой изпъква не само чрез хумористичните елементи, но и в своите прояви на простодушие, сърдечност, сдържаност и скромност, която е характерна за хората от народа. Ако за Е. Пелин романтичното е вкусът на живота, то хуморът е неговият живец. Затова в творчеството му иронията е навсякъде и към всичко: от властниците на деня до райските врати направени от злато и безценен камък. И на героите към самите себе си.