Елин Пелин На оня свят

Голяма част от творчеството на Елин Пелин е посветено на живота в българското село.Писателят, изгражда образа на малкия човек-бедния селянин в неговия делничен ден, в обикновенна житейска ситуация. Майсторът на българският разказ разкрива чудни лирически песни и картини от бита на селото, така както той го вижда. Елин Пелин не анализира живота, а го наблюдава с разбиране, с любов и учудване. Героите на Елин Пелин изграждат един пълен образ на свят, в който границите между любовта и омразата, егоизма и състраданието, светлината и тъмнината се изгубват.

В разказа На оня свят Елин Пелин разкзва за похожденията на дядо Матейко в небесния рай. Показвайки действията и мислите на главния герой авторът изобличава несправедливостта, която цари на земята. В това свое произведение, писателят съчетава реалното с нереалното. След като дядо Матейко умира той тръгва направо към пъклото, без да се замисля, тъй като е свъкнал да се мъчи и страда. Главният герой сравнява живота на земята с този на небето. Според него щом е бил беден и пияница, неговото място е в ада.

Нас ни са записали у дяволския тефтер още кога сме се родили

След тези думи разбираме,че простодушният дядо Матейко е наясно с това къде е неговото място.Той предварително определя своята съдба. Бедняшката душа на стареца упорито вярва, че и в небесните простори царят законите на земята т.е. на богатите и влиятелни хора.

Завръзката в разказа, а по-късно и самата развръзка, се осъществяват благодарение на навременната намеса на ангелчето, което отнася дядо Матейко в рая..Изпращайки стареца в рая, писателят показва, че пред Господ не се смята за привилегия охолният начин на живот. Дори може да се приеме, че колкото повече си страдал през живота толкова по-голям шанс имаш да идеш в райските градини. Стъпкан и унижен от живота, дядо Матейко с открита съвест изповядва всички свои малки грехове.

А бе, човек, аз много пиех и не вярвам да съм праведен.

Според религиозните норми да пиеш, да прекаляваш с алкохола, както често е правил главния герой, е грях. Но има ли човек на земята, който да не е правил грешки през живота си. Според Господ този грях може да бъде опростен поради тежките условия на живот, на които е бил подложен дядо Матейко от самото му раждане

Много си пил, ама и много си патил, та ти е простено...

Първото, за което се сеща сиромахът след като се изяснява, че няма грешка и той ще бъде на рахат в небесното царство е неговата магаричка, която е оставил сам саминка долу на Земята. Божественото в дядо Матейко е неговата добродушност и умение да се радва на живота със или без неволите предоставени му от съдбата.Най-значимо в живота на главния