Елин Пелин - Мечтатели

"Косачи"

1.Преразказ от името на неутраен герой

Бе прохладна, лятна нощ. Ноща обгърна полетата. Бе тъй спокойно и тихо, че се чуваше как Марица тихо подплисваше водите си.

Но цялото това спокойствие бе нарушено от силен мъжки глас, който извика името " Андреа " няколко пъти. А друг глас отвърна че идва. След малко запламтя буен огън. Игривите му пламъци осветиха петимата селяни дошли да косят тракийските полета. Слабо момче на име Лазо слагаше пръчки в оганя докато другарите му се бяха излегнали около огъня. Най старият от тях пушеше замечтано. Срещу него лежеше Благолажът, който постоянно се опитваше да се намести под късият ямурлук. Под гъстите му вежди се виждаха хитрите му игриви очи. Но тъй като той бе мълчелив Лазо го пита къде така се е отнесъл. Тогава Благолажът започва да разказва приказка за красива принцеса. Тя била с несравнима красота с коси като злато. На Лазо не му се понравила приказката и му казва да замълчи. Благолажът му казва, че е по-добре да му разказва приказка от колкото да говори за техният укаян, бедняшки живот. Но Лазо всякъш не иска да разбере, и настоява Благолажът да спре с разказа. Но той отвръща на Лазо, че единственият начин човек да избяга от реалността е да се пренесе в приказка и продалжава с разказа си. Благолажът разказва за нея, че три пъти се женила и три пъти принцовете умирали задушени в косите и. Тя като змия изсмуквала кръвта от устните им и я пиела. Последните думи Благолажът произнесе със стиснати челюсти и всякаш заби нож. Лазо удря по земята с юмрук и изкрещява че тя е вещица, но с удоволствие би намерил и той така смъртта си. Но приятелите му със закачлива усмивка му напомнят, че и неговата жена е с прекрасни коси пък е още жив. Лазо отговаря, че неговата Пенка е различна. Стамо който досега не се е включвал в разговора им, всякаш за да вбеси Лазо му напомни, че няма и месец от както са се взели с Пенка пък я е оставил сама. Лазо казва че това си е негова работа, но Стомо продължава като казва че Пенка може да си намери друг. Настъпи мълчание огънят почти угасна. Лазо въздъхна. Неговите приятели почнаха на ново да подмятат че Пенка може да го остави. Тези думи се забиха като нож в сървето на Лазо. Огънят угасна и стана тъмно. Една звезда падна от небето. Лазо каза, че някой сиромах предаде дух. Тогава Благолажът каза, че може и някоя мома да се е отдала на друг момък. След това го попита иска ли да чуе песента за невярната мома Стояница. Лазо им отвръща, че като са си решили да се правят на магарета да я пеят. Тогава Благолажът с мелодичен глас запя песента за невярната мома Стояница в която се пее за невярна мома изоставила годеника си. Когато Благолажът изпя песента той попита Лазо дали му е харесала. Лазо нямаше сили да отговори, защото думите на другарите му се бяха забили като нож в сърцето му.

Ноща напредна, огънят угасна и всички с изключение на Лазо се увлякоха в дълбок сън. Той си мислеше за Пенка, мислеше как я остави сама за пуста печалба. Мислите му в главата ставаха все по страшни, и по реални. Изведнъж той се стресна. Той си каза че работа тук няма. Нощта мълчеше. Само щурците всякаш пееха Пенка, Пенкаа, Пенкаа..

2.Преразказ от името на героя.

Докато стигнеме до Тракийските полета, вече се беше стъмнило. Запалихме огън. Мойте приятели налягаха околко него, а аз подържах огъня. Благолажът се беше излегнал пред огъня и неуспешно се опитваше да се мушне в ямурлуука който не му беше по мярка. Стори ми се някък мълчалив и затова го попитах защо мълчи. И тогава