ЕЛИН ПЕЛИН - АНГЕЛИНКА

ВЪОБРАЖЕНИЕ И РЕАЛНОСТ

Осъзнаването на лирическото начало в разказа Ангелинка е ключът за разбиране на идейно-емоционалното богатство на това произведение, заемащо малко необичайно място в творчеството на Елин Пелин. Съставено като светъл и топъл спомен за мечтите от детството на един вече възрастен човек, повествованието въвежда в чист и красив свят, в който поривът към благородство и доброта е основният мотив, определящ поведението на героите. Личностното изграждане на дванайсетгодишното пастирче е резултат от сложно взаимодействие между мечтите и реалността, провокирано от мита за леля Дъмша, от първите любовни трепети, свързани с ангелоподобната й дъщеричка, от усамотението сред чудните планински нощи. Пред очите на читателя се извършва истинско преобразяваме: детето става мъж - покровител на по-слабите, житейски умъдрял, способен да разграничава и оценява доброто като измерение на нравствената красота и да проявява великодушие към физическото несъвършенство.

Повествованието в Ангелинка разкрива въображението като могъщ стимул за този удивителен преход от детството към зрелостта. Оказва се, че навлизането в света на фантазното не е бягство от реалността, а истинско завръщане към нея. Именно чрез въображението героят се оразличава от другите деца в дома на леля Станка. Чрез него той може да постигне самовглъбяване и да открие собственото си АЗ, съставено от чисто мъжки добродетели, изтъкано от благородство и доброта. Чрез въображението момчето осъзнава житейското призвание на мъжа.

Съчетал мъдрост и художествен опит, Елин Пелин майсторски разкрива отделните фази в детското съзряване. Безконечният поток от думи и похвали" на леля Станка за далечната й сродница постепенно изгражда идеализирана представа за доброто, достигащо до светостта на Божията майка. Въображението активно съдейства за зрими очертания на светлия идеал. Какво от това, че децата никога не са виждали леля Дъмша! Тя съществува в тяхното детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима вълшебница", която живее някъде си в някакъв приказен град" и държи сметка за всички техни добри и лоши постъпки". Нейният образ им се представя прекрасен и усмихнат, обкръжен от светъл ореол". В наивните си мечти те я търсят в оня лазурен небесен мир", обитаван от познатите им библейски образи - на дядо Господ и скърбящата негова майка - пречистата света Богородица". Без въображението, доброто би останало само абстрактна и недостъпна идея, но изграденият от фантазиите образ е в състояние да направи от децата кротки и тихи" същества, чиито добродетели се тълпят под светото знаме на тая незрима леля Дъмша като смирено стадо агнета". Самоиронията в тона на възрастния повествовател не разрушава този идиличен свят - напротив, тя прикрива неговото умиление пред невъзвратимото детство.

Представата за дъщерята на леля Дъмша -създание кротко и добро, русокосо като звездица", буди в сърцата на децата затаена завист". Образът