Магнетичната сила на красивото и доброто в разказа Ангелинка на Елин Пелин

(Съчинение разсъждение)

Разказът Ангелинка от Елин Пелин е ярко доказателство на твърдението, че литературата е човекознание. Фикционалният свят на краткия повествователен жанр е изпълнен с мъдрост и поезия. В основата му стои споменът за магнетичната сила на красивото и доброто , за времето, когато се раждат мечтите, когато човек започва да опознава света около себе си и да се формира нравствено.

Творбата е изградена в аз-форма. Тази повествователна техника дава възможност историята на дванадесетгодишното момче да придобие интимно-изповеден характер, а читателят да бъде включен като довереник на тази изповед. Темата за магнетичната сила на красивото и доброто е интерпретирана с оглед на единството и разминаването между мечтите и реалния свят на героя. Детското му съзнание обвързва въображаемия свят с делничното, търсейки в него израз на представата си за доброта и красота. Образите на двете гражданки го очароват със своята прелест, изящност и искреност и осмислят сирашкото му ежедневие.

Носталгията на разказвача го връща назад във времето, когато съдбата му отрежда да живее като чужд в къщата на леля Станка. Ежедневните разкази на възрастната жена за далечните роднини леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка събуждат у героя представата за един красив и справедлив свят. Експозицията на разказа свидетелства и за начина, по който се формира духовният свят на момчето. Полуприказният нравствен еталон за подражание се опира на народната култура, фолклора и християнските легенди. Жената със странното име постепенно заживява в съзнанието на децата като недостижима вълшебница наред с дядо Господ и скърбящата негова майка пречистата света Богородица. Още по- вълнуващ е образът, който стои в лазурния небесен мир заедно с този на леля Дъмша Ангелинка.Тези образи събуждат у момчето първите пориви към красивото и доброто в човешкия живот.

Художественият текст постепенно гради образа на два свята реалния и въображаемия. Специфична художествена роля за доизграждането на техния смисъл играят имената на героините. В първата редакция на разказа селската леля се е

казвала Дъмша, а градската Станка.Чрез размяната в окончателната редакция на разказа Елин Пелин постига допълнително внушение. Популярното и разпространено име Станка се обвързва със света на делничното, а необичайното име Дъмша кореспондира с въображаемия, далечен и магнетичен свят. Принадлежността на Ангелинка към него е отразена в името й, което пряко напомня за нещо неземно, възвишено и небесно. По този начин героят си представя гражданките по-лесно и става подвластен на магнетичните им образи.

Самотата на момчето се подчертава непрекъснато в повествованието. Той е чуждият в къщата там служи, като едно от задълженията му е да носи храна на говедарите в планината. Добрината и разбирането, които получава от леля Станка, не са достатъчни и то заживява сред омагьосващата тайнственост на природата в света на своите мечти.Самотните му нощи в планината са изпълнени с видения за приказни герои и юначни дела.Особено място сред тях заема образа на мъничката Ангелинка.