Разказът Ангелинка от Елин Пелин

Според християнството на Възнесение Господне /Спасов ден/- 40-ият ден след Възкресение- Исус Христос напуска земята и пред погледите на своите ученици се възнася в небесата, защото е завършил изкупителното си дело и за да подготви Небесното царство за последователите си. Като потвърждение на онова, което е проповядвал Божият син, този акт ознаменува пред цялото човечество призванието, целите и надеждите на християните за един по-добър свят в очакване на Второто пришествие и спасението на хората.

В разказа "Ангелинка" Спасов ден отбелязва началото на един нов живот за бедното селско сираче, което до момента на срещата с Ангелинка и леля Дъмша е герой единствено в мечтите и виденията си. Животът е суров с малкото пастирче, но като компенсация му дава големи мечти, които го докосват до красивото и доброто, а така провокират чувствителната му чиста душа да прояви прекрасното в себе си. Нов дух, нова сила, нова вяра в собствените сили, нови надежди за бъдещето- това е Спасов ден, денят на спасението за изкупилия със сирашкото си страдание своето бъдеще юноша. Макар героят да се чувства "слаб и недостоен", срещата с Ангелинка /от "ангел"- свръхестествено същество, божи вестител; добър дух, идеално въплъщение или олицетворение на нещо/ дава тласък на момчето да се прояви като героя на собствения си живот, защото този, който разказва за миналото си, е имал по-късно своите победи.

Повествованието се води от от 1.л., ед.ч.- т.е. от името на разказвача, който е вече зрял мъж и си спомня за своето детство. В творбата е отделено еднакво място за мечтанията на героя, за очакването на гостенките и за сбъдването на желанието- това именно са трите основни момента в сюжетното развитие.

Главен герой на разказа е дванадесетгодишното пастирче, което е на служба в дома на добрата селска жена леля Станка, но художествената творба е озаглавена "Ангелинка", защото името на красивата като ангелче героиня се превръща в знак на прекрасното, към което се стреми чистата детска душа.

При осъзнаването на света момчето се опира не само върху усвоеното от живота чрез личния опит, но и върху народните приказки и християнските легенди. Приказните и легендарните елементи в текста са свързани с представата за леля Дъмша и Ангелинка като за Богородица и ангелче, а в магията на нощната планина юношата изживява себе си като герой. За децата леля Дъмша е "далечна, всемогъща и непостижима вълшебница, която живее някъде си в някакъв приказен град " и държи сметка за всички техни добри и лоши постъпки.Те си я представят с образ "прекрасен и усмихнат, обкръжен от светъл ореол ". Детските им наивни погледи я виждат "в оня лазурен небесен мир", където поставят Господ и "скърбящата негова майка-пречистата света Богородица"; тя седи в небето на своя "слънчев трон".

Според представите на селските деца Ангелинка е "създание, кротко и добро, русокосо като звездица". Малчуганите осмислят библейските двойки Бог Отец-Бог Син и Богородица-Исус Xристос чрез човешката двойка Дъмша-Ангелинка, защото двете гражданки персонифицират наивната им представа за съвършенството. Майката и дъщерята са реално съществуващи хора, но те са недостижими в своята красота, доброта и благородство.