В лицето на Елин Пелин българската литература има един класик в областта на прозата и най-големия художник реалист на селото. В творчеството му жизнената правда говори чрез думите и действията на героите му селяните, които се явяват в своя истински, собствен образ, умело обрисуван. Елин Пелин разкрива и утвърждава ценностите, пресъздава живота на обикновените селски труженици и тяхната борба с несгодите. Когато някаква преграда се изпречва на пътя им, те се стремят да я преодолеят, когато нещо или някой потъпква ценностите им, те изграждат протестна стена между себе си и този, който се опитва да руши света им. Основният сблъсък е между бедния и богатия, между селото и града. Протестът на безправните и критиката срещу властници води до своето естествено продължение в разказа Андрешко - наказанието което получава гражданина, отсъдено от човека на народа и справедливо по законите на селото.

В Андрешко главният герой по своеобразен начин изразява протеста си срещу държавата. Противопоставени са хитрият, духовитият, отрицателно настроен към законите, недоволен селянин и представителят на тези закони съдия-изпълнителят с всичката му грубост и жестокост на господар, който е готов да си послужи и с камшик. Това са ярки образи от два враждебни свята, при което селянинът стои във всяко отношение по-високо. Изключително живо е обрисуван той, Андрешко и чрез остроумната си и иронична реч, и чрез постъпките си, мотивирани от будната му съвест и любов към бедните трудови хора. При такъв начин на изображение на лицата и живота критиката е остра и задълбочена.

Съдията пак млъкна.Вече се смрачаваше. Конете едвам лазеха[]Андрешко нито вече им подвикваше, нито махаше с камшика над тях.

Въвеждането в една мълчалива картина вмъква читателя в мислите на героите, които безгласно разсъждават върху собствените си проблеми и тревоги. Чувството за потиснатост се увеличава с рисунъка на природната картина настъпва нощта, предвестник на мрака и опасността. Студът се наслоява, както по баира, така и в душата на съдията. Не само времето, но и мястото е настроено срещу него и не му предлага приветливо посрещане. Ядът, с който отвръща отразява сумрачното му настроение и нагласата му към непознатото.

Карай, хей, шоп! Ще помръзнем!

Арогантното му поведение не се нрави на селянина, но не му прави голямо впечатление. Той само телом съпровожда този чужд човек, мислите му отдавна са отлетели при неговите съселяни и се занимават с наближаващите там опасности. Съзнава, че е носител на злото в селото и чувството му за принадлежност и вярност към него го кара да мисли начин да предотврати това зло. Окончателното му решение е твърдо и непримиримо.