Електромагнитна индукция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Електромагнитната индукция е пораждането на разлика на електрически потенциали (или напрежение)по протежението на проводник, разположен в променливо магнитно поле или движещ се в постоянно магнитно поле.

Майкъл Фарадей е удостоен като откривател на явлението 'индукция' през 1831, последното е предсказано и от Франческо Зантедеши през 1829. Фарадей открива, че електродвижещото напрежение (е.д.н.) по затворен контур е пропорционално на степента на промяна на магнитния поток (промяната може да бъде както по големина така и по посока) през произволна повърхност заградена от контура. На практика това означава, че ще протича електрически ток във всеки затворен проводник (затворена навивка), когато магнитният поток минаващ през повърхността оградена от проводника се променя. Това е в сила при промяна на интензитета на магнитното поле, както и при движение на проводник в последното. На принципа на електромагнитната индукция се основават: действието на генераторите, индукционните мотори, трансформаторите и повечето електрически машини.

Законът на Фарадей за електромагнитната индукция се записва като:

,

където

е електродвижещото напрежение (е.д.н.) във Волта (V)

V_B е магнтитният поток Вебер (Wb)

За често срещаният но специален случай на намотка от N навивки със същото напречно сечение, Законът на Фарадей за електромагнитната индукция се записва като