ВМЕИ-София, Катедра Химия Факултет: ФСП

филиал Пловдив Специалност: МТТ

Фак. i . Асистент: ..........

Упражнение i 2 Електролитна дисоциация Дата: 01.10.97 г.

^{(название на упражнението)}

• Теоретична обосновка:

Водните разтвори на електролити (киселини, основи и соли) се отклоняват от теорията на разредените разтвори чрез повишаване на осмотичното налягане и температурата на кипене и понижаване на парното налягане и температурата на замръзване. Тези отклонения се обясняват с теорията на електролитната дисоциация. Причината е спонтанното разпадане (дисоциация) на молекулите на тези вещества, наречени електролити. Те представляват вещества с йонна или полярна химична връзка. Като неелектролити са известни веществата (главно органични) с ковалентна химична връзка.

Същността на електролитната дисоциация на водни разтвори на елекролити се заключава в следните основни положения:

1. При разтваряне във вода електролитите се разпадат спонтанно на положително и отрицателно заредени йони - катиони и аниони

2. Електролитите се разпадат в различна степен в зависимост от природата и концентрацията на електролита, природата на разтворителя и температурата на разтвора.

3. Под действие на постоянен електричен ток катионите се придвижват към катода, а анионите - към анода.

Според хидратната теория на Менделеев и Каблуков електролитната дисоциация е резултат на сложно взаимодействие на водните молекули с тези на електролита. В разтвора се установява динамично равновесие между молекулите на електролита и неговите йони.

Опитните данни за електропроводността на електролитите показват, че за даден момент само част от молекулите на електролита са дисоциирани на йони. Затова се въвежда понятието степен на електролитна дисоциация, което показва каква част от всички разтворени молекули на електролита са разпаднати на йони:

където a - степен на електролитна дисоциация

n - броят на молекулите, дисоциирани на йони

N - броят на всички разтворени молекули

Степента на електролитна дисоциация зависи от природата на електролита и на разтворителя, от концентрацията и температурата на разтвора и др. Изразява се с число от 0 до 1 или в проценти. В зависимост от степента на електролитна дисоциация електролитите се делят на силни (a>30%), средни (3%<</FONT>a<30%) и слаби (a<3%). Степента на електролитната дисоциация на силните електролити се изменя сравнително слабо с повишаване на концентрацията на разтвора. Докато степента на електролитната дисоциация на слабите електролити с разреждане на разтвора първоначално нараства (поради увеличаване на контакта между молекулите на разтворителя и тези на електролита), а след това намалява (поради увеличаване на разстоянието между молекулите при големи разреждания).

• Начин на работа:

Опит 1: Влияние на природата на разтвореното вещество върху електропроводността на разтвора: Електропроводността на различните електролити може да се изрази чрез големината на електричния ток, протичащ през водни разтвори.

Във водни разтвори на глицерин, C₂H₅OH , NH₃ , CH₃COOH , NaOH и H₂SO₄ се потапят електроди, по които се пуска напрежение до 5 V. Протичащият в различните електролити ток се отчита с помощта на амперметър, а резултатите се нанасят в таблица.