17. Електрохимично отлагане на покрития от сребро, злато и родий

Среброто е бял, мек и пластичен метал. Той е химически устойчив, отличава се с голяма електро- и топлопроводимост, но при наличието на следи от H₂S се покрива с черен налеп от Ag₂S. Среброто има положителен електроден потенциал и затова взаимодейства само с окислително действащи киселини. В отсъствие на окислители е устойчиво спрямо основи. Сребърните покрития се нанасят върху меден или никелов подслой.

Сребърните покрития имат много висока отражателна способност. За да се избегне тяхното потъмняване от сероводорода на въздуха, върху покритията се нанася тънък слой от температуроустойчив безцветен лак.

Посребряването може да се извърши по няколко начина: химичен, електрохимичен (галваничен), контактен и др. Най-разпространен е електрохимичният с използването на цианидни и нецианидни електролити.

От цианидните електролити за посребряване се получават светли, ситнокристални, плътни и пластични покрития.

В цианидните електролити среброто участва в комплексния цианоаргентинен анион [Ag(CN)₂]^-. Той може да се получи при взаимодействието на AgCN или AgCl с разтворен във вода KCN:

AgCN + KCN = K[Ag(CN)₂];

AgCl + 2KCN = K[Ag(CN)₂] + KCl

Настъпва електролитна дисоциация: K[Ag(CN)₂] K⁺ + [Ag(CN)₂]^-.

Комплексният [Ag(CN)₂]^- се адсорбира на катода и под действие на силното ел. поле на двойния електричен слой настъпва неговата поляризация. При определена стойност на тока се извършва разряд на Ag⁺ до среброто и се изгражда сребърното покритие:

(-)K| [Ag(CN)₂]^- + e = Ag + 2CN^-.

Процесът е свързан със силна поляризация на катода, която определя получаването на ситнокристално покритие и високата разсейвателна способност на електролита.

Свободният калиев цианид е необходим за нормалното разтваряне на сребърните аноди. Калиевият или натриевият карбонат подобряват електропроводимостта на електролита.

При детайли от мед и медни сплави се прилага двукратно посребряване. Първият слой сребро се отлага от електролити с ниска концентрация на сребро и висока концентрация на цианид. Като блясъкообразуватели при посребряването се използват калиев или натриев селенит, алдехиди и др. органични съединения.

Нецианидни електролити:

Фероцианидни електролити: те имат добра рзсейвателна способност, а получените покрития са сравнително ситнокристални. Недостатък е, че при работа с фероцианидни електролити се използват предимно неразтворими аноди. Основни компоненти на фероцианидните електролити са сребърният хлорид AgCl, калиевият хексацианоферат (жълта кръвна сол) K₄[Fe(CN)₆] и калиевият карбонат К₂СО₃. При прибавяне на сребърен хлорид към воден разтвор на K₄[Fe(CN)₆ ] се получава комплексният сребърен анион:

2AgCl + K₄[Fe(CN)₆] = K₄[Ag₂(CN)₆] + FeCl₂,

K₄[Ag₂(CN)₆] 4К⁺[Ag₂(CN)₆]^4-

Протичат и вторични реакции, водещи до образуването на железни ходроксидни:

FeCl₂ Fe(OH)₂ Fe(OH)₃.

В катодния процес участва комплексният сребърен йон: