ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ ПРИ МУСКУЛНОТО СЪКРАЩЕНИЕ

Възникването и разпространяването на възбудния процес в дадена възбудима тъкан се съпровождат с колебания на нейния електрически потенциал, т. е. с появата и протичането на електрически ток, наречен биоток или животинско електричество.

Ако например се свържат две здрави повърхности на един спокоен мускул с един чувствителен галванометър, стрелката на последния няма да се отклони и ще остане в своето нулево положение. Това показва, че в здравия спокоен мускул не протича ток. Ако обаче мускулът се нарани и посредством галванометъра се свържат нараненото със здравото място, стрелката на галванометъра ще се отклони от здравото към нараненото място и ще остане постоянно отклонена в тази посока. Това показва, че наранената повърхност на мускула е заредена отрицателно,- а здравата положително. Поради наличността в наранения мускул на точки с противоположни електрически заряди между тях възниква потенциална разлика и протича ток, който се нарича ток на покой (фиг. 153). Величината на отвеждания ток е много малка от порядъка на 0,03 до 0,08 V и е най-голяма в началото на нараняването, когато

се свърже средата на здравата със средата на наранената повърхност на мускула.

С откриването и изясняването на механизма на тока на покой беше изяснен и механизмът на т. нар. ток на действие или акционен ток, който възниква и протича винаги когато в дадена възбудима тъкан (нерв, мускул, жлеза и пр.) възникне възбуден процес. Установено беше, че при нанасяне на дразнене в мястото на неговото прилагане възниква възбуждане, което не остава на мястото си, а с определена скорост под формата на възбудна вълна се разпространява по тъканта. Възбуденият участък подобно на наранения се оказва електроотрицателен по отношение на здравите невъзбудени участъци. Щом като въз-будната вълна отмине даден участък, последният преминава наново в спокойно състояние и възстановява своя електроположителен заряд. По този начин заедно с разпространяването на вълната на възбуждане по мускула се разпространява със същата скорост и една електроотрица-телна вълна. Ако например свържем двата полюса на един чувствителен галванометър с две здрави и следователно положително заредени повърхности на един мускул или нерв, стрелката на галванометъра ще продължава да сочи нулевото положение и ще записва една хоризонтална нулева линия (фиг. 154 I). Ако обаче в единия край на мускула се приложи достатъчно силно дразнене, възникналото възбуждане под формата на електроотрицателна вълна започва да се разпространява по мускула и когато стигне до единия от полюсите на галванометъра (полюса А), го зарежда отрицателно. Между двата полюса се появява потенциална разлика и стрелката на галванометъра се отклонява от положителния към отрицателния полюс (фиг. 154II). Въз-будната вълна обаче отминава, спокойното състояние на полюса А се възстановява и стрелката на галванометъра се връща към своето нулево положение, като остава на нулата дотогава, докогато възбуд-ната вълна се намира между двата положително заредени полюса (фиг. 154III). Когато възбудната вълна стигне до другия полюс (В), той се зарежда отрицателно и стрелката на галванометъра наново се отклонява, но този път в обратна посока (фиг. 154IV). Отмине ли възбудната вълна и възстанови ли полюсът В своето спокойно състояние стрелката се връща към изходното нулево положение (фиг. 154-V).

По този начин промените в електрическия потенциал, на възбудимите тъкани във време на възбуждане протичат по характерна крива,

която при единичната възбудна вълна е двуфазна (фиг. 155), а при протичането на множество възбудни вълни е многофазна или по-точно представлява сбор от множество двуфазни криви.

Изучаването на токовете на действие в живите тъкани показа, че в действителност те имат много по-сложен характер. То позволи да се проникне дълбоко в механизма на тяхното възникване и протичане и да се изучат закономерностите, на които те се подчиняват. Подробното и задълбочено изучаване на токовете на действие намери широко приложение в клиничната практика. Понастоящем с помощта на сложно устроени, много чувствителни и фини регистриращи апарати могат да се уловят и запишат протичащите в отделните органи при тяхната дейност биотокове и по промените в техния ход и характеристика може да се съди за