ЕЛЕКТРА

Евпидовата трагедия изобщо губи от присъщата на жанра високопарност. Това се наблюдава и в Електра . То става съвсем очевидно, когато тази трагтедия се съпостави с Хоефорите на Есхил и с Електра на Софокъл. Въпросния факт се проявява например в състава на действащите лица или в сценична обстановка на Евпидовата драма. Впрочем и едното , и другото произтичат от сравнително свободното отношение на поета към съдържанието на древния мит.

Що се отнася до сценичната обстановка , Електра на Еврипид не ни показва двореца на Агамемнон, както е в трагедиите на Есхил и Софокъл. Нейното действие се развива извън чертите на на столичния град, пред бедната хижа на Електра. Запазения традедиен материал, който предхожда Еврипид, не свидетелства за подобно снижаване на обстановката. Бедна хижа , а не царски палат! Природата, с която човек се борине само за да съществува , но и за да се проявява като морално същество! Това не е случаино, нито е сетнина на щастливо или нещастно хрумване. Корените на Евпидовото новаторство са в посоченото во0лно отношение на поета към традиционния митологически сюжет. Тук волноста е проявена във факта, че Електра е омъжена. Тя е омъжена по волятана бащиния и убиец Егист, омъжена е за социално нищожен човек, за селянин, който очаква преханата си от своя собствен труд. Молитвите, които са подсказали на Егиста идеята за този брак, са допълнение към кървавото му дело и негова защита:замисълът на убиеца е, че от подобен брак не могат да произлязат потомци сус съзнание за дълг на отмъстители на мъртвия Агамемнон.

Следователно променената сценична обстановка е обусловена от видоизменения мит. Но същото условие повлича и други промени, които, както се спомена, засягат състава на дежстващите лица. У Есхил и Софокъл лица от народните низини се явяват по изключение. Еврипид бидоизменя сюжета и създава възможност да се появят хора от долните социални слоеве.

От друга страна, тъкмо тия социални незначителни хора въплъщават представите на поета за морал и справедливо.