Гено Генов

Е Л Е К Т Р А

от

ЕВРИПИД

През Античноста трагедията е единственият жанр, чрез чието посредничество се разказват митове пред събраната /обикновено за някой божески празник/ племенна или по-късно общност в Древна Елада. Тогава персонажите свързани чрез неизменния механизъм, на който е подчинен мита. Нищо не може да спре, смути или преориентира развоя на събитията, които изграждат използвания от трагическия поет мит.

За явната склонност към разсъждения Еврипид си спечелил прозвището философ на сцената. Неговите герои често разсъждават в реалистичен тон върху съвременни проблемиАктуална, със силно нарушена художествена илюзия, Еврипидовата драма прилича на енциклопедия от възгледи и с това напомня противоречивостта на Омировия епос. /1, с.142/.

Стратегията на трагедиографа Еврипид е много по-различна от изкуството да се представят митовете на сцена, развито преди него от атинските драмописци Есхил и Софокъл. Той попада под влияние на софистите, отначало наемни странстващи учители по красноречие, а по-късно авторитетни философи, които предават на младите хора най-удачните подходи за постигане на успех и щастие в живота.

Софистите донесли ново разбиране за човешката природа. За старата аристократическа етика благородството и добродетелта били неизменна даденост, за софистите те стават постижими. Воден от добър учител, всеки би могъл да достигне житейската мъдрост. Така била демократизирана представата за човешката природа и се създала нова демократична педагогика, според която политическите добродетели стават достъпни за всеки. Затова софистите особено държали на умението да се говори и доказва./1, с.148-149/. В драматургията на Еврипид откриваме често морална загриженост, повлияна от софистите, дали боговете са достатъчно солидни гаранти на нравствеността.

Наистина Еврипид все още се придържа към древните легенди и митове, но той се одързостява да ги преценява много по-прецизно, да ги видоизменя много по-свободно и да ги критикува много по-открито. Очевидно е, че той не вярва във всемогъществото на боговете и на предопределящата им намеса в участта