битие. Не можем да отделяме мислите от битието: мислите са нищо без битието. Невозможно е нито да познаваме, нито да изказваме, нито да мислим небитието. Парменид свързвал духовният свят на човека с такива детерминати като положението на човека и ураввновесеността на телесната му организация: клкото по-добра е, толкова по-задълбочено може да се мисли. А телесността и духовността съвпадат в втората. В поемата образно представя пътя на познанието във вид на алегорично описание на пътешествие му като юноша към богинята, разкриваща му истината. В първите стихове на поемата Парменид провъзгласява първостепенната роля на разума в познанието и второстепенната роля на чувствата. Той разделя философията на философия на истината и философия на мненията, посочвайки като критерии за истината разума, казвайки, че в чуствата няма точност: не се доверявайте на чувствените възприятия, не въртете безцелно очите, не слушайте ушите, които поемат толкова безполезен шум и не уморявайте напразно езика, но изследвайте с разума си сътвореното от Бога.

Зенон Елейски (около 490-430 година преди Христа) - философ и политически деятел, ученик на Парменид. Апориите му са направени за да защитят теорията за целостта, създадени от учителя му. Неговата дарба бил гласът на собственото му сърце, ясно съзнаващ правотата на съзнанието. През целият си живот се борил за истината и справедливостта. Неговите заслуги са велики. Основният похват, които използва, е доказване чрез отричане или REDUCTIO AD ABSURDUM. Зенон има четиридесет доказателства против множествеността и пет против движението. Той развивал логиката и диалектиката. Най-известно е опровержението на Зенон на възможността да има движение. Аристотел го нарича изобретател на диалектиката. Дълбочината на мислене в апориите не може да не буди интерес и до днес.

Вътрешните противоречия в понятието за движение са показани в прочутата апория за Ахил, където се анализира положение при което бързоногият Ахил никога не може да догони костенурката. Защо? При положение, че костенурката тръгне с някаква преднина и, че Ахил не може да измине единица разстояние за нула време, всеки път, когато той се опита да догони костенурката, при цялата си скорост и макар малкото разделящо ги разстояние, ще стъпва на място, на което преди това е била костенурката и от което вече се е предвижила напред. Така Ахил макар и скъсявайки разстоянието ще може да я догони само след безкрайно много време. И Зенон, а и ние прекрасно разбираме, че не Ахил, но и всеки друг ще догони костенурката. Но за философа въпросът се състои не в съществуването на движението, а в