Именно Ксенофан първи осъществил разделението на видовете знание, формирал проблема за съотношенито между знанието, лежащо на мнение и знанието, лежащо на истина. Сетивата дават не истинското значение, а само мнение, видимост: над всички царства мнението, хората достигат не до истината, а само до мнението, утвърждавал мислителят.

.Неговото учение и по време, и по съществуване предшества ученито на Хераклит, а учението на последния предшества ученито на Парменид.

Ксенофан от Колофон (ок. 565-473 до н.э.) - станал философ, и поет - излагал своето учение в стихове. През целия си живот бил изключително беден, скитал се по различни гръцки градове като рапсод, с което изкарвал прехраната

Парменид (около 540-470 преди Христа.) - философ, политически деец, централна фигура в елейската школа. Той е роден в знатно семейство и преживял младостта си в забави и розкош, когато пресищането с удоволствия му подсказало за нищожността на наслажденията, той започнал да съзерцава и открил: ясният образ на истината е в тишината на сладкото учение. Той започнал активно да участва в политическите дела на родния му град, дал му първите закони и бил признат за един от най-мъдрите политици ръководители.

Парменид е написал поемата За природата, от която са се запазили около сто и шестдесет стиха, , пролога, почти цялата първа част и фрагменти от доказателства.

Централната идея на Парменид е битието, съотношението между мисълта и битието. Мисълта винагиа се отнася към нещо, ако това би било несъществуващо, то ние не бихме могли да намерим мисли за него. Ако се пробваме да помислим за нищо ще се убедим, че това е невъзможно. Гениалната идея на Парменид е за това, че няма и не може да има пусто пространство и време извън променящото се