Христо Фотев

Елегия II

Сега ще Ви забравя - и завинаги.

Завинаги ще Ви спася във себе си.

Ще Ви спася във себе си... Не в спомена.

Не в жалката, печална деформация

на спомена - с която отмъщаваме,

прощаваме, променяме,

изгубваме...

Ще Ви забравя с удоволствие. Бъдете Вий

над паметта ми, както там във времето

под голите дървета, под закрилата

на дъждовете... Помня Ви във въздуха.

По-силна и от въздуха бъдете Вий.

Неразрушима, лъчезарно хубава.

Отникъде не идвайте - за никъде

не ме водете Вий... По-мощна винаги

от мене - от тъгата ми - и мъката.

Бъдете постоянна и безмилостна.

С очите си тогавашни -

с ръцете си

държдовни - с ръцете си тогавашни.

С нозете си по-гъвкави от прилива.

Над пометта ми винаги бъдете Вий.

Над моето умиране във делника...

Неразрушима, лъчезарно хубава.

С ръцете си, с нозете си, с очите си.

И с рамене - унесени във споме

за бившите криле...