Баладично елегичният Асен Разцветников

Живот и творчество

I. Житейски Път

Асен Разцветников (1897-1951) е псевдоним на Асен Петков Коларов - роден на 2 ноември 1897 година в село Драганово, Горнооряховско. Основно училище завършва в родното си село,гимназия - във Велико Търново. Записва се студент по славянска филология и право в Софийския университет. Дипломира се през 1926 година. Известно време слуша лекции по естетика във Виена и Берлин. Работи като адвокат в Горна Оряховица, а като учител в Габрово и София.

Житейският и творческият път на Асен Разцветников в изпълнен с дълбок драматизъм. Няколко разтърсващи събития определят посоката на литературните му търсения и изяви. Загубил майка си много рано, нейният образ присъства силно в лирическата атмосфера на творбите му. Дълбока следа в крехката му душа оставя неизживяната в своята пълнота любов с учителката Райна Савова. От малък е запомнил картините на изморителния селски труд. Закърмен е с тъжните народни песни и през целия си живот ще носи в душата си белезите на страдание и чувствителност към добро и зло. Тези драматични фактори силно въздействат върху личностното и творческо изграждане на автора. След 1934 година се отдава само на литературен труд.

През 1924 година е организирано голямо литературно четене по повод 10-годишнината от смъртта на П. К. Яворов. В него участват млади сътрудници на пролетарското списание Нов път", сред които и Асен Разцветников. Този факт предизвиква гнева на издателя на списанието Георги Бакалов, за който Яворов е буржоазен поет. Той обвинява младите автори в измяна към идеите на класата, в ренегатство. Това е тежък удар за младия Разцветников. Този негов грях" ще му бъде напомнян от съидейниците му и по-късно. През 1945-46 г. водачите на следдеветосептемврийската култура организират съкрушителна кампания срещу творчеството на стария грешник" Асен Разцветников. Той не може да понесе жестоките обвинения и разправата с него.

Асен Разцветников оставя и една отлична пиеса в стихове Подвигът, която става причина през последните две години от своя живот да се запознае с нежната и талантлива Антония Ботева, която неотлъчно ще се грижи за него до края на дните му. Той е поразено от коварна болест, която го приковава към леглото. Антония му дава билки и изписва лекарство от Швейцария за сваляне на температурата, която често минава 40 градуса. Скоро от Москва, където е изпратен на лечение по радиото на 30 юли 1951 г. съобщават, че Асен Разцветников е починал.

Дъщерята на Антония - Лидия Буюклиева, си спомня: Майка ми стоеше като вцепенена, не можеше да повярва, а след това избухна в горестен плач. Тя загуби много, извънредно много. Асен беше за нея голямата среща в живота.

Родната къща на Асен Разцветников в село Драганово е реставрирана през 1986 г и е превърната в негов музей. На следващата година в чест на 90-годишнината му е открита експозиция, съдържаща лични вещи, книги с негов автограф, преводи /на Гьоте, Молиер/, документи и писма, разказващи за живота и творчеството на поета.
Около къщата има голяма градина с цветни алеи и плодови дръвчета, напомнящи псевдонима му Разцветников. Интерес за посетителите предизвикват и животинските видове, обитаващи двора на музея. Те са чести герои в творчеството на поета.