Eкзистенциалните проблеми в поезията на Вапцаров Песен за човека и Писмо

Времето-най-добрия съдия отреди на Никола Вапцаров място сред най-големите поети на България. Неговата поезия е беседа, разговор за простата човешка драма , за всекидневните грижи, за живота и борбата. Вапцаров вниква в жизнената философия на обикновения човек и споделя болката му. Чрез перото си на хуманист поетът се явява защитник на отхвърлените от живота.

Прераждането на човека от скот в личност е най-вълнуващо възпято в Песен за човека. Там човекът става жертва именно на лошо устроения свят. Но героят успява да разбере своето истинско призвание в живота да бъде борец, да бъде човек, носещ светлината на новия ден, в който един ден всички ще бъдат щастливи. Поетът вярва, че и у най-лошия има частица от доброто. Не е достотъчно човек да бъде осъден и наказан. По-важно е да се възкресят нравствените добродетели в душата му, пленена от злото:

Но във затвра попаднал на хора

И станал

чо в е к.

Някой помага на съгрешилия да осъзнае грешката си, погледнал е човешки на него и му е обяснил причината, довела го до отцеубийството. Човекът разбира, че му е липсвала ценностна система, нравствена опора , която да го предпази от тъмните сили.

С типичната за Вапцаров вяра в доброто човекът в последните мигове от живота си , установява хармония със себе си и със света. Той напълно се откъсва от своето минало , дистанцира се от отцеубиеца, израства като нов човек и умира като такъв. Смъртта се явява в ролята на последно драматично изпитание за преродения човек. Истината, прозряна пред лицето на смъртта , е оптимистично тържество на вярата , че утре животът ще бъде по-хубав. Тази вяра помага на човека да преодолее страховете си , да разбере и надрасне себе си.

Триумфалното извисяване на духовната красота на човека поетът внушава чрез сърдечния възторг на звездите: Усмихнати чули звездите отгоре / и викнали:/Браво, човек!/

Финалът за сетен път внушава безсилието и безжизнеността на философията на дамата и пълната победа на хуманизма:

Той пеел човека-

Това е прекрасно, нали?

Спорът е изчерпан, но проблемът за човека остава открит. Към него поетът приобщава и своето, и бъдните поколения, като се обръща към тях със сърдечното: