Екзистенциалният избор в Ботевата поезия

(интерпретативно съчинение)

Екзистенциалният избор в поезията на Ботев е борбата за свобода. Проблемът за свободата в неговото творчество е осмислен в различни аспекти: национална свобода, социална свобода, духовна свобода (свобода на мисълта) и свобода личностния избор. Екзистенциалният избор е обусловен от природата на човека и в най-голяма степен изразява индивидуалното в него. В много от своите стихотворения Христо Ботев е прототип на лирическия герой, т.е. индивидуалният избор на поета-революционер е идентичен на избора, който прави бунтовникът в неговата поезия да напусне дома и да поеме по пътя на борбата и саможертвата, защото за него свободата е най висока ценност и без нея човешкият живот е безсмислен.

Екзистенциалният избор на бунтовника в поезията на Ботев е предопределен от неговата същност - сърце мъжко-юнашко(На прощаване), непокорен дух, човешко достойнство, свободолюбие. Той отказва да приеме робството и изградените правила за оцеляване, според които преклонението е начин да останеш жив. Такова съществуване от негова гледна точка е безсмислено, скотско. Изборът му е да поеме по пътя на борбата страшен, но славен (На прощаване), защото това е единственият начин да промени живота на народа и да постигне идеала си- национална и духовна свобода.

Проблемът за екзистенциалния избор е най цялостно разгърнат в стихотворенията: Делба, Към брата си, До моето първо либе, На прощаване, Борба, Моята молитва. Тези стихотворения имат автобиографичен характер и в тях Ботев изповядва своите чувства и възгледи. В Обесването на Левски и Хаджи Димитър той възпява безсмъртните герои и така посочва образци за подражание. В Странник, В механата, Патриот от позицията на сатира изобличава робската психология. В поезията му са очертани два типа житейска философия. И Ботев ясно изразява гледната си точка, противопоставяйки ги.

Ботевият лирически герой е роден в пространство, в което робството и примирението са станали естественият начин на живот на българина, който е принуден глава да скланя пред поробителя. Тази философия на търпението е в противоречие с характера и възгледите на юнака, затова той се бунтува срещу страха, покорството, овчедушието, смирението. Той отказва да живее единствено в плана на биологичното род да въди (Странник). Глаголът профанизира съществуването без идеали и достойнство.

В робското пространство лирическият герой е заобиколен от глупци. От хора, които не са готови за борба и дори я правят по- трудна. Те също са направили своя избор, но той е да останат роби и да се прекланят с надеждата да живеят по-дълго. Тази алтернатива обаче не е приемлива за лирическия човек. Затова и другите го смятат за различен, дори откровено го хулят поругават, осмиват: