ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИ МОТИВИ В ЛИРИКАТА НА БАГРЯНА

В края на 20-те и началото на 30-те години българската лирика стига до нови, проникновени екзистенциални откровения. Те избликват с особена сила и ярко естетически са защитени в предходното десетилетие в лириката на символистите, чиито драматични размисли за живота и смъртта, за тленното и вечното, за самотата, диалектиката на битието, изкуството и позицията на твореца и др. затвърдяват модерните търсения и европейските хоризонти, към които се стремят българските поети. След войните, националните катастрофи и социалните трагедии през Септември 1923 и Април 1925 г. творците търсят нови пътища за излизане от лабиринтите на духа. Катарзисните настроения в "Дъга" на Н. Фурнаджиев, "Планински вечери" на А. Разцветников, стихосбирките на Ат. Далчев са потвърждение за променения лирически Аз и новите му трагични прозрения.

Лириката на Багряна, независимо от излъчваната виталност, не изключва екзистенциалните търсения и инвенции. В последните години все повече се пише за философските акценти в стиховете й "...у нея се съчетават своеобразно и едно първично, органично, витално-стихийно усещане за живота и една склонност към рефлексия в най-висшите степени на философско-историческото познание" - казва Св. Игов¹, а Здравко Чолаков вижда в творчеството й от тридесетте години до днес "проникновена екзистенциална лирика"². Всъщност за дълбинните измерения на нейните стихове говори още Г. Константинов. Независимо че Константин Гълъбов категорично заявява: "Най-новата българска поезия разкрива една удивителна нищета откъм мисловни съдържания"³, Георги Константинов откроява Багряна като "най-трагичният между новите ни поети", като творец с "...оригинално, значително душевно богатство. Нейните стихотворения - продължава той - често заразяват като изповед на проникнал в дълбоки тайни дух."⁴

Екзистенциалните мотиви в лириката на Багряна са вплетени в спецификата на художествената образност на поетесата. "Нейното творчество е богато по своето философско и интелектуално съдържание - пише Милена Кирова, - но философията тук е не толкова в пряко поставените и разрешени проблеми, колкото в начина, по който са подредени и осмислени основните елементи на творческия й свят."⁵

Поставеният в лириката на Багряна проблем за свободата в същността си е философски. В един по-стеснен план той може да се разглежда във връзка със социалната поставеност на жената. Багряна блестящо откликва на повелите на своето време и разкрива освобождението на жената от традиционно наслояваните социални вериги, психологическото отърсване от условностите на миналото, от възприетите норми. Но и с първата, и със следващите си стихосбирки тя се издига далеч над това ниво и поставя проблема на много по-широка плоскост. Проблемът за свободата е център, около който се обединяват всички други основни теми и мотиви в нейната лирика: свобода и любов, свобода и творчество, свобода и дълг, свобода и самота, свободата и пътуванията, или по-скоро - пътищата, по които се търси тя, и т.н.

"Амазонка" (1922) - дебютното й стихотворение в "Златорог", е един от химните на свободата в нейната поезия. Първото и най-общо впечатление от творбата е устремът, волният полет на младостта (аз съм млада, млада, млада) и жизнерадостното