Гео Милев

Експресионистично календарче за 1921 - 9. Септември

Когато в полунощ от седмия етаж разтворя душния прозорец високо над града - в

безкрайността на здрачните кръгозори трептят разеяни безбройни светлини -

прозорци, витрини, фенери, - градът лежи като огромна хилядоглава, хилядоока

хидра, която един ден внезапно ще се идправи страшна и свирепа: пред осветените

прозорзи с копринени завеси, над безгрижните покриви, под които екнат акорди на

пиано, оркестри, грамофони, изтягат се тлъсти бедра в гладко изгладени

панталони по меки плюшени фотьойли, отоманки - върху обкичени с книжни цветя

естради извиват се женски нозе, позабулени с прозрачни роклички от тюл, люлеят

се посред шампанско разголени гърди пред груби погледи, размътени от похот.

О свирепа хидра на разплата, хилядоглава, хилядоока с безбройните светлини на

нощния град, очакващ дванайсетия час.

Далече, из утробата на черни облаци, се ражда кървава луна.