Гео Милев

Експресионистично календарче за 1921 - 5. Май

1

Някога имаше пролет и лято и всички сезони.

Някога имаше май.

Някога с първия топъл дъх на пролетните морета прелитаха в шумни дъги

лястовички, прелитаха влюбени славеи - и румени рози цъфтяха пред всеки

прозорец.

Някога...

Никога!

Никога не е имало пролет и май - и лястовички, и влюбени славеи, и рози пред

всеки прозорец. Никога не е имало радост. Никога не е имало щастие. Никога не е

имало идилия, никога Теокрит и Виргилий.

Лястовички и славеи има само в учебника по зоология. Рози цъфтят само по

картините. А май е порой от небесна вода, която облива калните улици -

неспирно, ден и нощ - в мрака на глуха, влажна нощ, когато покрай тъпата

светлина на изоставен посред безлюдната улица фенер минава с широки крачки

черен силует на работник с торба на гръб, а след него подбягва разплакано дете.

Кой бърза тъй късно през дъжд и мрак?

2

Кой вижда слънцето - ослепен от алхимическите блясъци на фабричните пещи?

Кой вижда лазура, замрежен от черните комини на фабриките?

Кой знае сладостния аромат на розите и пъстрите цветя в полето - задавен от

саждивия пушек на комините, от бензинния дъх на моторите и тежките масла на

машините?

Кой чува серенадите на славеите посред лунната тишина на парковете, дето над

прозрачни басейни въздишат мраморни нимфи и пухтят от ревност зеленясали

тритони, кой - оглушен от писъка на фабричните сирени, от плющенето на ремъци и

колела и равномерния бой на чукове?

Кой сред виолетови летни нощи съзерцава високите тайни на звездите - прикован с

гвоздеите на грижата върху черния кръст на труда?

Няма рай. Никога май.

Смъртоносно.

Мъртва усмивка на естеството. Нито утешителния шъпот на самотата.

3

Всички пътища водят в Рим. Само един води в рая: пътя на Свободата.

4

Вий, които не виждате слънцето - вам е обещано слънце, ново слънце, по-голямо,

по велико и незалязващо: вашето, бъдещото слънце: ето неговия изгрев в

пурпурния блясък на вашите майски знамена.