Гео Милев

Експресионистично календарче за 1921 - 10. Октомври

Широкият булевард стрели далеч в безкрайността на предградията.

Шумният булевад умира в един миг - безлюден - унесен далеч в мъгливата

безкрайност на предградията. Край двете страни на далечния булевард идат бавно

идат бавно един след друг черни мъже с пушки. Напуснати трамваи и автомобили

стоят уплашени посред безлюдния булевард и гледат с широки, празни очи. И бързо

пред вратите на големите магазини падат с гръм тежки ролетки. От прозорците на

високите етажи плахо надничат любопитните лица на сладки слугини.

Далеч из мъгливата безкрайност на широкия булевард изтича огромната вълна от

черни хора - озарени от златното сияние на есенни дървета.

Някъде тракат страшни зъби картечници.

Някъде монокли и бинокли гледат надпрепускането на пъстри жокеи; горчиво

любопитство: Буцефал или Адлер? Небето заплаква. Пред входа на игрището бедни

жени и слепци продават кибрит, цигари, моливи и кестени. Между тях сляп мъж в

посивяла войнишка дреха подлага сламена шапка с премръзналата си счупена ръка.

Някъде се чуват гърмежи.

Широкият булевард се губи в мъгливата безкрайност на предградията, които пращат

своите черни хора. Есента ги позлатява.