Гео Милев

Експресионистично календарче за 1921 - 1. Януари

В този ден съм аз роден.

В този ден между ледените зъби на студа глъхне прехапан последният рев на

снежните бури. Голямата мечка настръхна замръзнала - бяла - от лед; между

блестящите и ледни зъби - разтрошеният диск на Полярната звезда.

Тишина и неподвижност на синия мраз; под безтрепетните зари на северното

сияние.

Над прага на моята съдба стои беловласият старец Водолей: на моята съдба

неспирната струя, която той излива - замръзна, моята съдба.

В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в миг: огромен

светъл къс от лед.

Аз видях, че прозрачен светъл ангел донесе между своитенежни пръсти сърцето ми

- далече от блажените предели. Той не дойде: издъхна нежното сърце в ледените

нокти на мраза.

В този дан съм аз роден. Сърцето ми замръзна: огромен светъл къс от лед.

Не любя аз. Сърцето ми е лед - камък, желязо - жестоко. Не любя нищо, никого.

Не любя!

О, книга на враждите!

Аз грабвам в ръка сърцето си - огромен леден камък - и чакам: готов за бой.

Горко на меките чела!