Екологична рамка на цивилизациите

Ойкуменът

Разпределението на големите цивилизации в по-голяма или по-малка степен съответства на основното континентално и подконтинентално разделение на сушата. Известно е още, че човечеството не е заселено равномерно върху земната повърхност. Плътността му е различна и зависи от физическите препятствия, които при заселването си хората са срещали по пътя си, от начините, създадени, за да се преодолеят. Според Тойнби тези предизвикателства"на естествената среда стимулират динамиката на всяка цивилизация. Въпреки че човек показва изненадващи и разностранни способности да се адаптира в враждебната околна среда, най-големите препятствия в лицето на океански пространства, планински масиви, пустинни или ледникови територии са възпирали човешките потоци принуждавайки, ги да се съсредоточат в онези части на земята, където условията за живот са по-благоприятни.

Както всеки животински или растителен вид от биосферата, човечеството не е разпространено равномерно. То се съсредоточава в екологични ниши, които са открити и усвоени постепенно. Във всяка от тези ниши благодарение на изолираностга си и местното влияние видовете развиват свои адаптивни и отличителни феномени, които стават общи за даден район. Така се създават различни балансирани растително-животински биоценози, чиято основна характеристика е екосистемна стабилност. Това общо правило на екологията е приложимо за човечеството с уговорката, че човешките общества са продукт не само на околната среда (детерминистка представа), а са организирани и чрез определящата от този контакт култура. В същото време многобройните култури на свой ред се намират във взаимен контакт и непрестанно обменят помежду си своите достижения, които всяка от тях интегрира в специфичната си жизнена и мисловна система.

Ойкуменът т.е. обитаемата земя" обхваща две трети от земната суша (около 100 милиона квадратни километра ). От него са изключени ледените пустини (Антарктика, Гренландия, Далечния американски и сибирски Север - 26 милиона км2) и Голямата безводна диагонала на Стария свят, която тръгва от Сахара и Гоби (13 милиона км2) и преминава през тропическите и субтропически пустини на Скалистите планини, Андите, Намибия и Австралия (10 милиона км2). Само малобройни човешки групи са се адаптирали да живеят в тези райони, или са придобили умения да ги прекосяват. Тези области са не само почти безлюдни, но представляват и трудно преодолими бариери между обитаваните райони. Подобни на тях са и най-големите планински масиви. Те съчетават огромни пространства от рязко променящ се релеф с крайни температурни разлики. Такава е алпийската система, която се разпростира от Алпите до Хималаите. Тя преминава през огромното тибетско плато (4 милиона км2) и прегражда централната част на Азия. Тази планинска система пресича Голямата безводна диагонала в сърцето на Стария свят и подсилва разделението му на отделни подконтиненти, което дълго време е възпирало контакта между цивилизациите.

За сметка на това в тропическата зона големите планински системи създават хладни" или умерени земи", които привличат големи човешки групи, Източна Африка, Централна и Латинска Америка.