Ефекти и дефекти от целевите програми

В България вниманието на социалната политика е съсредоточено преди всичко върху мерките за пряко подпомагане на бедните семейства.

Това е обяснимо, тъй като в сравнение с предпазните мерки, целящи предотвратяване на масовата бедност, последващите помощи струват по-малко на страната.

За по-радикално решаване на въпросите за бедността обаче е нужно провеждането на активна социална политика, която, съчетавайки се умело с икономическите мерки, да ограничава причините и факторите за възникване на бедността.

В последните няколко години, у нас масово се заговори за програми от типа От социални помощи към заетост. Една заетост обаче, която генерира ниски доходи не може да бъде решение на проблема. Ето защо социалната политика у нас - в частта й на целеви програми е насочена не просто към заетост, а към подпомагане на тези, които не могат да си намерят заетост чрез стимулиране на различни форми на предприемачество.

Оттук следва изводът, че решаването на проблема за бедността чрез целеви програми изисква социално партньорство и съвместни действия както от страна на държавата, така и от страна на работодателите, обществените организации, териториалните и други общности.

При разглеждане на ролята на държавата в социалните програми трябва да се спомене и още една форма за гарантиране на защита на определени категории лица. Става въпрос за социалното подпомагане. Последното се изразява в предоставянето на средства за съществуване на лица, които са изпаднали в нужда и не са в състояние на друго законно основание (трудова дейност, социално осигуряване или