Джек Лондон

Една вечер в Гобото

На Гобото закупчиците слизат от шхуните си, а плантаторите идват от далечни диви

брегове и всички до един слагат обувки, бели дочени панталони и разни други

външни символи на цивилизацията. В Гобото се получава поща, уреждат се сметки и

човек може да намери вестници, рядко по-стар'и от пет седмици, защото малкият

остров, обкръжен с кораловите си рифове, предлага сигурно котвено място, в

пристанището му се отбиват параходите и той служи за разпределителен пункт на

целия архипелаг.

Животът на Гобото е трескав, нездравословен и за размерите на острова тук има

повече случаи на неумерен алкохолизъм, отколкото на кое да е друго място в

света. Гувуту на Соломоновите острови претендира, че там се пие дори между всяко

пиене. Гобото не отрича това. Той само заявява, че в неговата хронология такъв

промеждутък от време не съществува. Той изтъква също статистиката за своя внос,

от която проличава много голямата консумация на спиртни напитки на глава от

населението. Гувуту го обяснява с това, че Гобото върти много по-голяма търговия

и се посещава от повече хора. Гобото възразява, че местното население е

по-малобройно, а посетителите му страдат от по-силна жажда. И спорът продължава

безконечно главно поради факта, че спорещите не остават живи достатъчно дълго,

за

да го разрешат.

Гобото не е голям. Островът е с диаметър само четвърт миля и на него са

разположени адмиралгейски хангари за въглища (където няколко тона лежат

недокоснати от двадесет години), бараки за шепа чернокожи работници, голям

магазин и склад с ламаринени покриви и бунгало, в което живее управителят и

двамата му служители. Те са бялото население. Средно един от тези тримата е

винаги на легло от треска. Работата в Гобото е тежка. Политиката на дружеството

е да обслужва клиентите си Добре, както са го разбрали нахълтващите конкурентни

дружества, и задачата на управителя и помощниците му е да поддържат това

обслужване. През цялата година тук пристигат отдалече търговци и вербувачи на

работници с пресъхнали гърла, плантатори, също така отдалече и също с пресъхнали

гърла, всичките страдащи от невъобразима жажда. Гобото е Меката на пиячите и

след като се напиянствуват, те се връщат на шхуните и плантациите си, за да се