Една невъзможна любов във време на зло и разруха
| Литература_Други | 2009-12-02 | 194 сваляния |
Една невъзможна любов във време на зло и разруха
(план-тезис)
I Увод-Повестта Крадецът на прасковие написана от Емилиян Станев. В нея се разказва за две сродни души, които се обичат , но не могат да бъдат заедно.
II Теза -Действието се развива по времето на Първата световна война. Двете сродни души се сблъскват с много пречки , които им пречат да бъдат заедно. Една от тях е страхът, който жената изпитва пред това да бъде с любимия си. Другите две са патриархалният морал и личните й проблеми. Тя вече се е омъжила. Даже мъжа й е полковник, което още повече възпира любовта между главните герои.
III Доказателствена част
1 Микро теза-Първата пречка , която застава между Елисавета и Иво се появява още при първата им среща. Това че Иво е от враждуващия лагер изпълва Елисавета с много страх, понеже тя има надзорник и е голяма опасността да се срещат толкова често.
Както и жената на полковника го предупреждава много пъти . Трябва бъдете много внимателен,когато идвате тук-забеляза тя. .. Излагате се на голяма опасност ,когато идвате тук-забеляза тя. Това показва колко е загрижена за него и не иска да му се случи нещо лошо.
2 Микро теза Втората пречка заставаща пред тях е патриархалния морал . Елисавета вече се е омъжила по законите на рода и това й пречи да заживее нов живот с пленника Иво. Тя се е омъжила за полковника не по любов , а защото е искала да има сигурен живот през тези тежки времена.
3 Микро теза Личните проблеми на Елисавета са и третата им пречка пред тяхната любов.След като вече се е омъжела и живяла дълго време с полковника ,тя бе загубила младостта си и красотата си. Тя вече е научила и репликите му през вечерта,когато са заедно, Лиза остаряхме моето момиче- не защото съзнаваше ,че вече е стар ,но защото искаше да й внуши , че и тя е стара. С тази реплика по някакъв начин той й отнема част от живота , за който тя мечтае. Самата война бе разбила нейния млад и щастлив живот , който е притежавала. Тя самата го усеща вечерта след срещата с Иво Обретенович . В душата й кипна недоумение и гняв.Нима войната не бе разбила и нейния живот?Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега? Внезапно я обхвана ненавист към мъжа й, той бе виновникът за пропилелия й живот, той я беше излъгал ,беше я купил с офицерския си чин , с блясъка си ,с обещанието да й създаде щастлив и сигурен живот.За нея той ставаше олицетворение на войната и главният причинител на загубената й младост. И тя знаеше, че това никога няма да му прости.
IV Заключение Елисавета се жертва в името на любимия си и в името на не умиращата любов,защото, без него, тя няма за какво да живее
Подготвил: Младен Атанасов
ГПЧЕ Христо Ботев
Град Кърджали
Тагове от реферата: крадец, повест, време, прасковие, невъзмож











