ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ СРЕД УЖАСИТЕ НА ВОЙНАТА-КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ, Ем. Станев

/ЛИС/

В творчеството на Е. Станев се потъва като в море една развълнувана безкрайност от случайности, от силни и изпепеляващи чувства, в която се изисква храброст, за да се оцелее. Героите му са страстно отдадени на живота, който омразата парализира, а любовта изцелява, който омразата обърква, а любовта връща към хармонията. Любовта е тази, която озарява живота на героите му, дори и сред ужасите на една война.

В Крадецът на праскови е описано чудото на една необикновена любов, което се случва въпреки множеството прегради, които издигат статуса на героите, морала, времето и конкретната обстановка - любовта между Елисавета, съпруга на български полковник, и сръбския военопленник Иво, в разгара на Втората световна война.

За жената на полковника любовта като чувство е ново и непознато и затова тя така неистово се стреми към нея. Нейният съпружески живот не бе щастлив. Полковникът бе суров човек и неговият сприхав характер стана причина тя да се чувства самотна и преждевременно остаряла. Любовта на Елисавета към Иво е всепоглъщаща страст, която не само осмисля живота й, но сякаш прави съществуването й възможно. Чувството, подтиквано от доскорошната самота и безмислието на ежедневието й, става все по могъщо, енергията й да оцелее се усилва, за първи път тя усеща свободата и щастието да обича и да е обичана.

Трябва да ви е леко на сърцето - човек се подмладява, когато душата му е свободна - казва възрастната прислужница, интуитивно усетила промяната в господарката си. Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето. Любовта дарява на човек това, което природата му е отнела криле. Понесени с крилете на любовта, Елисавета и Иво се издигат над ужаса и безсмислието на несекващите войни, над страховете и отчаянието, тази любов е техният величествен източник на духовна енергия.

Неочакваната любов осмисля живота на Лиза: Усещаше, че се изпълва със самоувереност. Не, тя няма да се спре пред нищо. Когато войната свърши, ще тръгне подир човека, когото обича, без да се колебае...

През целия разказ се прокрадва като зловеща сянка полъхът на смъртта. Откъснати от действителността, те сякаш пътуват към смъртта, осъществявайки своята невъзможна, непобедима любов. В копнежа и нетърпението да изживеят пълнотата на своето закъсняло щастие, Иво излиза от техния свят на тайнство в една нощ, светла като ден и намира своята смърт. Елисавета последва съдбата на своя любим и така тяхната невъзможна любов се превръща в сияние.

Преживели разказа ние го оставяме с тъга, опознали две човешки съдби, внесли в нас трагизма и красотата на невъзможната любов. Всеки от нас ще продължи да носи красотата на тази любов, която продължава и след смъртта му. В паметта ни ще присъства историята на Елисавета и Иво, надживяла времето си.