Една невъзможна любов сред ужасите на войната

ЛИС

Емилиян Станев-писател,който се вниква в реалния живот на хората.Най-големия си принос в цялото си творчество Емилиян Станев въплъщава в повестта си Крадеца на праскови,в която той преусмисля българската съдба.Тази повест,може би е най-успялото му произведение,от всичките то се доближава най-близо до сърцата на хората. Любовта и войната са основните смислови полета в повестта Крадецът на праскови.Творбата дава възможност за философско осмисляне на взаимовръзката човек-време,представяйки една човешка любов като толкова силна,неопределима и трагична именно поради драматизма,който и придава нейният контрапункт-войната. Богато нюансирана,любовта присъства и с универсалните си,независещи от обществено-историческия контекст характеристики.Тя съдържа своя вътрешна логика,незачитаща остателите морални съображения.Равнозначна е на щастието и свободата,които човек винаги изстрадва и заплаща. Романтичната любов и нейната трагична развръзка са разказани в контекста на времето,което жестоко ограничава личния избор на човека и го въвлича в абсурда на омразата и войната.Съдбата на героите е част от безкрайното човешко страдание,предизвикано от болестите,насилието,глада и смъртта през годините на слелите се сякаш в едно три поредни войни.Сред тази отчайваща безпрерспективност на света,в който живеят героите,се ражда тяхната светла ,чиста и преобразяваща ги любов. В края на лятото,когато плодовете са зрели и примамливи,а слънцето гори като за последно земята,един гладен военнопленник се промъква в лозето на коменданта на града.Така се осъществява съдбоносната среща между някогашния учител по музика сърбинът Иво Обретенович и интелигентната и смущаващо красива съпруга на коменданта-Елисавета.Младият мъж следи с възхищение движенията й,а тя се вълнува твърде силно през време на краткия разговор с него и не бърза да изтегли ръката си,когато той я задържа,по-дълго,отколкото би трябвало.Оттук нататък животът и на двамата приема нови измерения и нов смисъл. Пътят към желаното щастие е сложен и мъчителен.Елисавета започва да преосмисля живота си както и онези обстоятелства в него,с които по задължение е трябвало да се съобразява твърде дълго време.Съпругът й е главна фигура в нейния дотогавашен свят,изцяло съобразен и подчинен на общественото мнение във все ощв запазилия патриархалните си нрави провинциален град.Тя се е прегодила по неволя към маниерите и към войнишкото битие на своя съпруг,но сега вижда в неговиновникът за пропиленият й живот.Сръбският пленник,гладен,изтерзан и с прекъсани дрехи,започва да изглежда в съзнанието й мъченик.Човешкото страдание я прави дълбоко съпричастна към участта на тези пометени от стихията на войната хора,грубо откъснала ги от мирните им занимания:В душата й кипяха недоумение и гняв.Образът на пленника вече е проникнал в душата й с черните бляскави и красиви очи,устремени в нея.Героинята заживява в трепетно очакване и с надежда да го види отново.По думите на автора това чувство все повече я обсебва:Постоянно