Забравена парола?
Начало на реферати

Една невъзможна любов по време на война


ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА



В един роман на писателя Емилиян Станев неговият герой казва:."Човече, да би могъл да разбереш кое е това, което не се превръща от добро в зло и от зло в добро, бих рекъл, че си разумен" Тази мисъл най- вярно изразява идеята на твореца в повестта "Крадецът на праскови", в която си дават драматична среща двете вечни начала в човешкия живот. Любовта, смятана за най-висше добро се опитва да преподреди потъналия в разруха и страдания свят, но е безсилна пред най- голямото зло-войната, водеща със себе си омразата, смъртта, безумието на унищожението.

Най-напред в творбата е представено злото. Заглавието"Крадецът на праскови"насочва вниманието към нарушаването на християнските ценности "Не кради"и "Не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му- нищо, което е на ближния ти.В християнската религия прасковата е символ на брака и женското очарование. Създаденото усещане за хаос, за нарущена хармония продължава още в първите страници, в които е представено опустошителното време на войната.Отчаяние, глад, мизерия, омраза- това е зловещото лице на една война, в която все още в човешките души е жив споменът за друга , също така жестока и разрушителна- като всички войни по света.

Когато злото вземе превес, трябва да се появи доброто, за да го победи и да възстанови нарушената хармония. И то се появява - между двама души пламва силна, съдбовна любов,започваща с дълбоко символичните думи"Ради бога" Заради Бога, чиято същност е Любов. Пленникът, протегнал ръце към прасковите, и Елисавета са учители и това не е случаен избор на писателя. Учителите са хора на порядъка, възпитаващи другите в ценностите на живота и доброто. Те трябва да възстановят нарушената хармония в душите си и в света около тях. Но във време на война ценностите са преобърнати. Ако за тях тази любов е най- красивото нещо, което са изживели до този миг, за другите е нещо престъпно и греховоно.

Една красива, умна, благородна жена живее в дълбоко отчаяние и неудовлетвореност , непознала нито любовта, нито майчинското щастие, нито смисъла на живота си.Сушата и есента от природния свят са навлезли в душата на Елисавета и стават ярка метафора на душевната й пустота. Така се чувства и пленникът- учител по музика, а сега унизен, гладен, мръсен и дрипав. Чувствителната му пред красотата душа трепва пред очароването на Елиавета и от пръв поглед той става вече доброволен пленник- на любовта. Първата среща между двамата става под ореха, чиято сянка е символ на траура и скръбта. В с ветлината на пламналата любов непрекъсната се появяват знаците на нещастието-липата също е с "черни, траурно разкошни листа", присъствието на ординареца, укорният поглед на старата слугиня.

Човек винаги има право да избере доброто или злота- така го е създал самият Бог. Елисавета дълго се бори с предразсъдъците, с чувството за вина , с еснафското си възпитание, докато освободи сърцето си и го отдаде изцяло на любовта. Обградени навсякъде от смърт, от омраза и разруха, Елисавета и Иво изграждат един свой свят на обич, забравят всичко и вървят по своята светла пътека един към друг.

В настъпилаото отчаяние , в гнева и смъртта любовта на двамата влюбени е обречена. Последната нощ е изпълнена със светлина. По "белеещата се пътечка", призована от нежната мелодия на влюбеното сърце и от желанието да последва любимия и в смъртта, Елисавета тръгва към вечността. Емилиян Станев оставя въображението на читателя да само нарисува последната сцена. Неволно той си представя също такава бяла пътека ,изстрел и две протегнати към един червен карамфил ръце- на Рада и Шибил от разказа на Й. Йовков, а може би и на Ромео и Жулиета. Нищо не носи утеха от смъртта на любовта, дори и красивата народна мъдрост"За сърцата, що се любят и смъртта не е раздяла."

Една невъзможна любов по време на война facebook image
Публикувано от: Васил Станев