Една невъможна любов сред ужасите на войната

Крадецът на праскови Емилиян Станев

Крадецът на праскови е една от многото творби на видния български писател Емилиян Станев. Неговата повест е често превеждана и в чужбина, а това я прави част от световната литература. В творбата си авторът ни разкрива чистата и свята любов, която се преплита с хаос и безредие, лишение е жестокост.

В своята повест Емилиян Станев разкрива една несподелена съдба между двамата влюбени българка и сърбин, чиято любов е невазможна сред ужасите на войната. Между тях стоят национални и морални пречки. Авторът дълбоко страда от пораженията, който нанася това огромно зло войната върху човешкитие съдби на невинните хора. Макар неразбрана и съдена тази любов бележи своя висок връх в един човешки живот.

Фонът на тази любовна история е много важен, защото ни разкрива причините за неуспеха й. Авторът е избрал неговият роден град Велико Търново, стар град със стара история. Времето на действието е една световна война, която е главната причина за прекратяването на една искрена любов. Чрез картината на военно Търново, авторът внушава горчивата идея, че войните са донесли само смърт и страдание на човечеството.

Сред тази поттискаща атмосфера, авторът ни представя обаютелния образ на Елисавета през своите очи, когато е бил малко момче: ...облечена в светлосиня рокля, ослепително бели, разголени ръце,... къдравата й коса, златиста и буйна.... В очите на момчето тя е същество от неземния и магьоснически свят на приказките. От това първо описание лъха романтика и чистота, който отговарят на нейната душевна красота.

Геройнята жадува за всичко онова, което войната е разрушила за любов, щастие и духовна свобода, които не намира в живота. Трагедията й се засилва от факта, че е бездетна, а бракът й е без любов. Двамата съпрузи са пълни протвоположности. Той е символ на грубостта на военните, а тя на добротата и милосърдието.