Духовната сила на българката- повод за национална гордост

/Една българка, V епизод/

В разказа Една българка Иван Вазов въвежда обикновения човек в един възвишен и морално чист свят- света на баба Илийца.

Гордата челопеченка излъчва несломима духовна сила. Тя се е устремила към едно свято дело- да спаси човешки живот. Непокорният български дух, чистата християнска вяра придават на старицата нравствено красив облик. За да постигне художествено внушение, авторът майсторски използва оригинални епитети, експресивни глаголи, умело рисува психическото състояние на героинята.

От втората среща на баба Илийца с бунтовника силно струи нейното нестихващо майчино чувство. За да създаде усещане за топлота е непринуденост у старата жена, белетристът придава на диалога делничен и обикновен вид: Добър ти вечер, момче. На. Тя изпълнява своя майчински и християнски дълг- помага на един достоен син на България. Освен жертвоготовна и самоотвержена, баба Илийца е и самокритична. Тя осъзнава, че е сторила грях: Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих. Старата жена знае, че това е грях в името на едно добро дело, но въпреки това моли господ за прошка. Проличават високият морал и набожност на героинята.

Старицата проявява съобразителност и милосърдие- вижда, че революционерът е изтощен, затова не му задава въпроси. Щом момъкът разказва премеждията си, състрадателната жена възкликва: Синко, ти не можеш да вървиш, дай си пушката да ти олекне. Иван Вазов изгражда подробно описание на състоянието на бунтовника: не ял два деня и две нощи, съсипан от ход, с убити крака, трескав. Градацията на разширените емоционални епитети засилва трагизма на това описание. Същевременно чрез него се възвеличава подвигът на баба Илийца - тя се опитва да изтръгне един млад живот от алчните ръце на смъртта. Читателят неволно си задава въпроса: Какво би станало с младия клетник? Кой би го закрилял? Белетристът изгражда събирателен образ на баба Илийца- тя е представена като жена-майка и жена-боркиня, понесла на ръце невръстно дете и оръжие: тя му пое пушката в лявата ръка, като стискаше с дясната детето.

Естествен е преходът към кулминацията на епизода- решението на гордата челопеченка да прибере бореца за свобода у дома си. На въпроса на бунтовника: Къде да се дяна, бабо, сега? , старицата спонтанно възкликва: Как къде? Ами у дома! Естествената й