Забравена парола?
Начало на реферати

„Една българка” - Иван Вазов. „Вярата и благородството срещу страха и егоизма” - съчинение разсъждение върху Трета глава


„Една българка”- Иван Вазов
„Вярата и благородството срещу страха и егоизма”
Съчинение разсъждение върху III глава

Трети епизод противопоставя два образа на българи , които правят различен морален избор в съдбовната 1876г.Тя е изпитание за духовната сила на нацията.Чрез Илийца и отец Евтимий контрастно се представят два примера за поведение и нравственост. В лицето на двамата герои антиподи драматично се сблъскват вярата и безверието , милосърдието и безсърдечието, съзнанието за дълг и отричането от него , човечността и бездушието.
В началото на епизода е разгърната внушителна пейзажна картина – ефектен декор на действието : „Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир... „ Нарушавано от приглушени звуци за откроени образите на мрака и тайнствената тишина.Чрез метафорите „тъмно”, „плахо” , чрез алитерациите се изгражда предтава за природата , съпреживяващи сякаш тревогите на старицата.Нейният образ не присъства пряко в описанията – внушение за психологическо напражение.
Образът на нощта е многозначен.Той символизира тъмната епоха на игото,чийто мрак е погълнал родната земя в продължение много векове.Но нощта е напреганто,авантюрно време на изпитания за духа на българката,въплътила нравствена сила и стоицизъм.Поело значенията на тайнствената промяна и движение , е които се свързва Вазовото романтично разбиране за Историята , времето се преобразява в българската нощ-предвесник на края на безвремното робство.
На мрачния фон се очертава силуетът на светилището: „Спеше и манастирът, глух и пустинен”.Метафората , инверсията подсказват каква промяна е постъпила в храма.От обитела и духа той се е превърнал в крепос на бездушието и страха. В него моливитвите на българката няма да бъдат чути,а манастирските порти здраво ще се заключат, за да не бъде приютен един Ботев четник.Вазовата героиня е веститлка на смутното време , от което се е изолирал манастирът. Тя неочаквано нарушава сънния му покой.
С няколко щрихи е очертан портретът на калугера - пазител на светилището . Репликите му разкриват уплаха . Той се бои от турци и от „ония”. Не смее да назове пряко бунтовниците и бителите друговерци. Калугерът лицемерноо се оправдава, че носи отговорност за светата обитела в отсъствието на игумена.
Ужасът на отеца има своите основания. Векове наред турците са унищожавали светилищата на хрисиянската вяра и са убивали монасите.Но в страха си калугерът е забравил, че дълг на свещеника е да посреща трудностите заедно с народа си. Такъв е бил избоът на българския патриарх с духовното име Евтимий,което носи и страхливия калугер.
Когато най-сетне скланя да пусне старицата с детето в манастира , отецът я посреща не с благословия , а с проклятие. Той не изпитва съчувствие , нито християнско съпричастие към грижата за умиращото, накарала челопеченката да измине дълъг и опасен път.Евтимий дори отказва да изпълни молитвената служба.Сърдитие му думи звучат светотатственои разкриват , че калугерът не вярева в силата на произнесената в храма молитва исе отрича ит дълга си на духовник. На словата му челопеченкатапротивопоставя безграничната си вярав Божието милосърдие:

„Ти няма нищо да направиш,но Господ може всичко”.Бездушието , егоизмът и майчинскта всеотдайност контрастират в разговора на свещеника и жената.Челопеченката не се отказва и се бори за живота на детето.Опитие и са рогателни да върне Евтимий към достойното поведение за един български свещеник.

„Една българка” - Иван Вазов. „Вярата и благородството срещу страха и егоизма” - съчинение разсъждение върху Трета глава facebook image
Публикувано от: Милена Стефанова

Човекът и градът, светлината и мракът в поезията на Христо Смирненски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.