Контрастът между баба Илийца и отец Евтимий

Дългът срещу егоизма

/Една българка, -ти епизод/

Съчинение-разсъждение

Състрадателност, доброта, отзивчивост и всеотдайност- това са добродетелите, присъщи на християнския морал, които изграждат нравствените устои на обществото. В третия епизод на разказа Една българка Вазов разкрива две коренно различни жизнени позиции, два противоположни характера.

Белетристът представя божия служител- отец Евтимий, като малодушен скъперник и страхливец, примирил се с робското си положение. Неговият образ ярко контрастира на духовността на баба Илийца- човеколюбива, безстрашна, отговорна и патриотично настроена жена. За калугера е лудост да се помага на борците за свобода, но за гордата челопеченка това е дълг. Срещу лицемерието и егоизма застават искреното състрадание и родолюбието, срещу гузния страх- смелото поведение.

Пейзажът в експозицията на епизода внушава усещане за тревога, страх и неизвестност. Тъмните, черни тонове са в съзвучие с напрегнатостта на баба Илийца: Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир. Клисурата на Искъра мълчеше плахо под тъмното небе.Реката монотонно и жаловито шумеше в дола. Манастирът също спи глух и пустинен. Природното описание навява чувство за самота, създават предчувствие, че старата жена няма да получи помощ и утеха.

От навъсената мрачна нощ писателят преминава към срещата на баба Илийца със страхливите обитатели на божия храм. Игуменът, милостив и добър българин, отсъства. С него от манастира са отишли милостта и добротата. Калугерът Евтимий и ратаят Иван напълно разкриват егоистичната си природа в накъсания диалог. За тях личните интереси и собствената безопасност стоят над дълга към Бог. Първоначално божият служител е категоричен: Не пущам! . Повествователят възвеличава образа на челопеченката- тя се е преборила със страха от поробителите, със страха от нощта, сега е решена да изпълни мисията си докрай. Освен от майчиното чувство, старицата е водена и от своето човеколюбие-бърза да спаси внучето си, но не забравя и изпадналия в беда революционер. Нейната възвишена цел -да спаси, ако даде Бог, два живота, контрастира ярко с безразличието и малодушието на духовника. Калугерът посреща старата жена коравосърдечно и с ругатня: Да те вземат рогатите!