Забравена парола?
Начало на реферати

Една Българка


насилника интерес към съдбата на българката е нетипичен като поведение: " Къде носиш тоя червей?". Агата постепенно започва да се поддава на думите на Илийца, дори я разпознава. Заради проявената дързост, героинята излиза от плана на анонимността и е назована по име.

Турчинът заговаря Илийца, но не може да превъзмогне надменното си господарско отношение, което личи в обидните обръщения "гявурко", "червей". Старата жена преглъща тези обиди и кротко им противопоставя обичта си към детето. Готова да стори добро и дори да забрави за себе си, тя призовава и турчина към добротворство. За да е по-убедителна, разчита на това/ю в грижата за децата си, всички хора са равни: "Аго, за бога, направи това добро, помисли, че и ти деца имаш!..." Изречената много пъти молба достига до сърцето на хаджи Хасан ага и той се отзовава призивите на трогателната майка.

4. Пейзажът в края на епизода - само с няколко щриха Вазов създава представа за величествената природна гледка и й придава метафоричен смисъл. Реката се превръща в символна граница между робското пространство на примирените и пространството на рисковете и опасностите. Илийца смело прекрачва отвъд тази граница и упорито върви по пътя към доброто, за да изпълни своя човешки и майчински дълг.


ВТОРА ЧАСТ

Втора част е изградена като ретроспекция .Тя играе възлова роля в сюжета. В нея чрез срещата на баба Илийца с бунтовника и обещанието на добрата селянка да му помогне, се осъществява завръзката на сюжетното действие и се разкриват нравствените черти на героинята.

1.Майчинските тревоги на Илийца началото на епизода приобщава читателя към тревогите на старата жена. Илийца е опитала да намери лек за внучето, болно от две недели насам. Градацията не помогнаха бабешки лекове, ни баянета, ни хекиминът във Врацане помогна нищо внушава обречеността на детето. Старата жена обаче не се е отчаяла, а е съхранила вярата си в милосърдието на Божията майка закрилница на децата и затова бърза към Черепишкия манастир с надежда, понесла на ръце внучето си.

Към светата обител челопеченката тръгва, съзнавайки, че е лошо времесега. Метафората е внушение за страшното време на изблика на жестокост при потушаването на въстанието през 1876 година. Опасно е за сама жена да премине пътищата, по които сноват потерите. Но с жертвеността на майка, с любов и вяра в божията промисъл Илийца се решава на това премеждие.

2. Срещата с бунтовника срещата е неочаквана и се превръща в ново изпитание за старата жена: из нея излезе някакъв момък в чудати опнати дрехи с ширити по гърдите и с пушка. Портретното описание на момъка не е подробно, но представя как Илийца възприема бунтовника. От него лъха величието на подвига, романтиката на героичния устрем от една страна, но са

Една Българка  facebook image
Публикувано от: ГЕНКА ГЯВУРОВА


Време за равносметки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.