"ЕДНА БЪЛГАРКА" - АНАЛИЗ

УВОД: Чрез разказа "Една българка" патриотът Вазов откликва по своеобразен начин на действителността. Тъй като в своята съвременност вижда само "уродливи явления", той обръща поглед назад - към историческото минало, към предосвобожденската епоха. Писателят припомня забравени идеали, утвърждава нравствени добродетели, в които вярва. В тази творба авторовият идеал намира ярък израз чрез образа на главната героиня. У нея Вазов открива истинска човечност, нравствено величие, родолюбие и скромен героизъм.

РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА СМИСЪЛА НА ЗАГЛАВИЕТО: Неслучайно към основната дума в заглавието - съществителното "българка" авторът е прибавил числителното "една". Неговото използване насочва към факта, че малко българи са били способни да извършат геройство в напрегнатата политическа и психологическа обстановка след Априлското въстание. Човешката, естествена постъпка на баба Илийца е странна рядкост за времето си. Неотличима от много други - всеотдайна майка, способна да се жертва в името на живота, човеколюбива християнка -старата жена е същевременно изключителна героиня. Тя проявява необикновена храброст в гранична ситуация.

ПЪРВА ЧАСТ

Първи епизод има функция на експозиция - създава представа за времето и мястото на изобразените събития, гради първия портрет на Базовата героиня.

1. Начална картина - Началото на творбата изгражда историческа рамка чрез уточняването на паметната дата 20 май 1876 и чрез очертаването на пространството - Врачанския балкан, връх Вола, Искърското дефиле. Фактологическата точност създава достоверния план на изображението. Това въведение е и предпоставка за емоционалната нагласа за възприемане на събитията. Случващото се е драматично - Ботевата чета е разбита, сноват турски потери, а хората са наплашени. Нещо важно, особено, изключително се е случило в живота на българите и е разтревожило турците. Необичайно "неспокойствие" цари в селата, мъжете са "нащрек" и не смеят да излязат по къра. Сноват шумни потери и извардват подозрителни лица, гледат кого отнася ладията. Авторът не е безпристрастен наблюдател, а съдник на времето, затова не отминава важна подробност заплахата срещу борците, срещу борбата не се е докоснала до сърцата на част от населението. Хората продължават обикновеното си съществуване. Безпокойството им е породено от поведението на черкезите, а не от съдбата на Ботевата чета. Мъжете избират поведението на покорника -"не смееха да излязат", "мълвата...турила нащрек мъжкото население", а жените продължават всекидневните си грижи, безразлични към ставащото - "повечето слабо знаеха...някои и нехаеха". Макар Базовата задача да не е изображение на робството като груба визия на жестокости, то доминиращи в началната картина са именно робският страх и безмълвието.