Забравена парола?
Начало на реферати

Една Българка


Една Българка


Иван Вазов дарява българската литература с безсмъртни произведения.Едно от тях е вълнуващият му разказ ”Една българка”.В него писателят прославя подвига на една обикновена жена от народа.В труден за нея момент тя забравя личната си болка и страдание,за да помогне на един непознат четник от разбитата Ботева чета.Много топлина,нежност,състрадание и майчина обич изпълват сърцето на баба Илийца.
Нейната голяма честна доброта я напътства в погромните дни на Априлското въстание и и помага по пътя към доброто.Героинята е съхранила праз годините на страшното робство жив спомен за своята родова принадлежност,човешката си доброта и отзивчивост.Тези качества се проявяват в нейната готовност да помогне на бунтовника,да приеме неговото страдание като свое,да надмогне страха и с цялото си същество да му съчувства да го жали,да го приеме като син,да приеме риска.
Поведението на баба Илийца на брега на Искъра е проява на целеустременост,смелост и жертвоготовност.Тя е водена от майчината грижа съм болното си внуче и от човешкото си страдание към изпадналия в беда бунтовник.Героинята проявява решителност,настойчивост и дързост в сремежа си да премине реката.Внезапната и проява на брега и краткият и разговор със заптиетата разкриват нейната твърда воля и дълбоката и човечност.Смелостта и човещината са качества,които определят баба Илийца,като личност,готова до край да устоява убежденията си,че има универсални човешки цености,около които могат да се обединят хората от различни народности.
Такава ценост е човешката доброта.
Разказът ”Една българка ”потапя читателя в едно смутно и неспокойно време след разбиването на Ботевата чета.Тя създава паника сред Турската войска,затова заптиетата завардват пътища и мостове.Страшната вест достига до мирните хора и те, уплашени и малодушни се изпокриват.Поробителят е жесток. На брега на Искъра заптиетата ругаят жените,обиждат ги.Жените,посърнали,примрели,покорни,изпълняват турската забрана.Те са търпеливи с робско поведение,характерно за епохата.Изпитват страх от тираните и проявяват инстинк за сомосъхранение.На фона на тяхното поведение Вазов представя своята героиня,която ”тическата идеше от Челопек”.Ярък е контрастът м/у посърналите жени и устремената селянка.От жените се излъчва унижение,страх.Те се примиряват с робското ежедневие.Непознатата жена е целеустремена личност.Осмелява се да заговори турчина,да настоява,без страх се обръща съм заптиетата.Тя е поела по свой път и ще върви неотклонно по него,въпреки смутното време,което е изпълнено със смърт,разруха и предателство.С човешкото си поведение Вазовата героиня внася свежест внатежалия от ругатни въздух.Приди да я опише,Вазов я представя чрез репликата: ”Аго,чекай,молим те!” В тези думи има едновремено молба и дръзка воля.
Обръщението ”аго” е израз на почит към заптието,глаголът”чекай”,”молим” представят едновремено заповедта и молбата на селянката.Поведението и е различно от това на останалите жени и събужда интереса на заптиетата.Едва сега Вазов прави пестелива портретна характеристика на своята героиня: ”тя беше около 60год……”
Възрастта и показва,че е жена с голям житейски опит.Преживяла е много,борила се е с трудностите.Два детайла правят особено впечатление: ”мъжка на вид” издава физическа сила,а ”скъсано чердже” говори за социалното и положение.Селянката е настоятелна.В лицето на турчина и неговите забрани ,среща една пречка по пътя си и я преодолява чрез човешката си доброта.Тя моли турчина не като робиня,а като човек,който търси помоща и разбирателство на друг човек ”Дай да мина Аго!..децата!”
В диалога с Хасан ага ,със своята човещина старата жена стопля коравосърдечното заптие.Смелата българка иска да направят за нея изключение.Тя залага в дръзката си молба на основни житейски ценности:”Бог,здраве,даде!”.Турците и нея наричат ”магарица”,а внучето и ”червей”,но отношението им към баба Илийца е различно от това към жените.Хасан ага не само я разпознава,той е запомнил името и ”….цитат…”
На грубата сила и презрението на поробителя българката противопоставя силата на човешката доброта.С тази външна магия трябва да намери човешкото в безсърдечния поробител.С вярата си в силата на доброто тя склонява грубия турчин да стори добро:
”Аго за Бога,помисли……”.Баба Илийца подтиска горчивината от обидата на Хасан ага към нея и внучето и.За тази мъдра жена ценностите в живота са подредени по друг начин.Човешкият живот е много по-важен от нейната гордост.
По време на срещата си с турчина Вазовата героиня говори на езика на доброто. Двамата изповядват различна вяра,молят се на различни богове,но българката знае,че има една добра виша сила,независимо как се нарича тя и тази сила помага.Това се опитва да каже възрастната жена на заптието.Доброто може да има различни имена,но то стига до всеки ,независимо от вяра,език и националност.
Настойчивоста на баба Илийца смекчава турците,атмосферата се разведрява: ”хай,
влизай,магарице!”-отстъпва Хасан ага.Побеждава този,чиито подвизи са възвишени и недокоснати от озлоблението.Тя провокира у грубия турчин най-съкровеното човешко чувство-бащинството.С разказа за болното дете,с настоятелните молби,със своята доброта и човещина селянката склонява заптието да стори добро.Силният,въоръжен,
деспотичен турчин отстъпва пред българката и зачита волята и ,защото се оказва подвластен на човешкото и обаяние и на силата,която я води към добротворство.
Още в този епизот става ясно,че има и още нещо ,освен грижа за болното дете,което кара баба Илийца да бъде така упорита и настоятелна.Това е срещата с бунтовника в гората.Вазов представя тази среща като използва ретроспекция във втора част на своя разказ.


II част


Във втора част на разказа”Една българка” Иван Вазов чрез образа на своята героиня баба Илийца представя човешките стремежи към доброто и справедливост.
Разтревожена за съдбата на болното си внуче,изплашена от пнезапната среща с непознатия момък,селянката проявява християнско милосърдие и човешка обич.С душата и сърцето си тя изпитва състрадание към изпадналия в беда четник.Кратката среща м/у двамата представя героинята като изкрена майка,българка и християнка.
Желанието и да стори добро и да спаси непознатия определя поведението и.
Чрез ретроспекцияя Вазов разказва за събитията,породили тревогите на баба Илийца.
Сериозна е причината,която принеждава бедната челопеченка да тръгне в това лошо време към манастира.Внечето и е болно.Детайлите ”полуживо”,”сираче”,”болно” очертават нещастието на героинята.Нейната отговорност за живота на детето е голяма,защото тя единствено се грижи за него.Баба Илийца е борбена жена и всеотдайна майка.За нея животът е виша ценост и тя го брани от силите на злото,болестта и смъртта.Две недели селянката се бори за живото на внучето си.
Единствената и надежда е чудотворната сила на Богородица.Илийца тръгва към манастира,за да намери помощ и да спаси внучето си с помощта на милосърдната Божа
майка,но съдбата превръща самата нея в надежда за един друг страдалец.Много смелост,борбеност,жизнелюбие и силна майчина топлота притежава тази жена.Въпреки лошото време баба Илийца тръгва през гората,за да търси спасение.Тя не се ръководи от обикновените норми за морал и безопасност,а действа според свойте представи за доброто и човешкото.Стремежът към добро и справедливост окриля духа и ,дарява я с решителност и сили да удържи по трудния път към спасението.
Унесена в болката си, баба Илийца бърза към манастира сама с болното дете на ръце.
Затова,когато пред нея се появява момъкът,тя се изплашва.Реакцията и е естествена.Вазов правдиво изгражда образа на своята героиня.Страхът и е естествен,но по-важно е ,че тя успява да го преодолее.Веднага разбира какъв е момъкът пред нея”от ония,където ги гонят сега”.Показателното местоимение ”ония” е изпълнено с тайнственост.Баба Илийца не познава тези смели българи,но чувства със сърцето си,че те са всеотдайни християни ,тръгнали да се борят за България.Диалогът м/у двамата е кратък ,но изпълнен с драматизъм.Селянката и момъкът не са многословни.Те се срещат в едта критична ситуация,когато всеки от тях трябва да бърза.В мига на срещата двамата бързо оценяват нравствените си достойнства.Баба Илийца е събудила доверието на момъка и той и се доверява ”бабо,хляб!”Това именно изречение е красноречив израз на човешката трагедия.Момъкът не преовеличава като признава,че умира от глад.Първата реакция на селянката е да бръкне в торбата ,жестът и показва готовността и желанието да помогне.Сухите корички ,които му подава говорят,че независимо от обстоятелствата тя винаги ще е готова да помогне на изпаднал в беда човек.Четникът оценява жеста на непознатата и цени добродетелите и ,затова бързо се разбират.Говорят с душите си и възприемат по еднакъв начин трагичните обстоятелства,които ги срещат.Бунтовникът е беззащитен и и се доверява”Бабо, в това село можели да се скрия?”.Той не крие,че е в опасност.Това негово признание предизвиква вълна от съчувствие у баба Илийца.Чувствата и се движат от страха и объркването към загрижеността.Милосърдие избликва от сърцето и.Тя носи в душата си състраданието,любовта и добротата.В мислите си за момъка селянката веднага се ангажира с неговите грижи.С ярка метафора Вазов илюстрира ситуацията в Челопек.
Страхът подтиква към предателство.Мъдрата българка чувства опасността,която дебне от всякъде живота на този млад българин.Срещнала чуждото страдание баба Илийца не може да остане безочастна към него.Първата и реплика към бунтовника е:”не може,синко,не може!”Обръщението ”синко” е доказателство за майчините отношения на баба Илийца към момъка.Като син,като свое чедо тя приема непознатия.Загрижеността я кара да отговори отрицателно на неговия въпрос.С благородството на страдаща майка добрата жена чувства изпадналия в беда момък като свой син.Измъченото му сърце предизвиква съчувствието и и тя го следва милостиво.Човечна и състрадателна,жената от народа с майчина загриженост и топлота се старае да облекчи участта му .Колкото повече той и се доверява,толкова повече тя го обгражда с майчина топлота.Нейното милосърдие я води в постъпките и.
Душата и более като гледа, ”измахналото” му лице,отчаянието и болката му.Човешкия живот е нещо велико и тя трябва да го спаси.На баба Илийца не и е необходимо много време,за да направи верния избор.Тя ще помогне на момъка,въпреки лошото време и опасностите,въпреки,че трябва да се бори за живото на внучето си.Жалост,милост и майчина горест се таят в думите на селянката:”Скрий се ,синко, сега в гората,може някой да те види.Тая нощ чакай ме….тука,пак да те намеря…Ние сме христиени!”
Мисълта”ние сме христиени” е ключ към характера на героинята.Християнското разбиране,че бог е добър към тези,които правят добро,се превръща в дейна сила”да направя това добро…”.Още тук читателят усеща,че тази жена,мълчалива и строга,може да извърши подвиг за българското име.За нея няма противоречия м/у майчините чувства и дълга и на българка,м/у устрема и да спаси умиращото внуче и желанието да помогне на ранения четник.Спасението на момъка баба Илийца вижда в неговото преобличане.Махането на чудатите дрехи ще го изравни с другите,ще премахне неговата изключителност и ще го превърне в обикновен човек.Преобличането ще помогне на момъка да премине от историята в далечното време.В това е спасението и надеждата”Ще те чакам,бабо,върви ,бабо.Благодаря ти!”
Вътрешният монолог разкрива най съкровените помисли на баба Илийца,в които стремежа към доброто е водещ,а вярата в справедливостта е най сигурната опора в борбата с/у човешкото страдание.Думите ”ние сме христиени” звучат като клетва.Те са изречени категорично,затова”лицето на момъка светна от надежда”.Антонимите”отчаяние” и ”надежда” показват промяната в душевното състояние на бунтовника под
въздействието на селянката.Нейната доброта осветява лицето му.Баба Илийца е трогната от нещастието на непознатия,затова непрекъснато мисли за него.Водена от хуманизма,християнския дълг и патриотизма си тази смела българка отправя молба към Бог за друг българин…./цитат/.Баба Илийца тръгва по пътя на доброто,за да отстоява с всичките си духовни и физически сили два живота.Пътят към доброто е труден ,но мъдрата селянка вярва,че доброто твори добро.Това е едно от чудесата в човешкия живот.

Една Българка facebook image
Публикувано от: Руслан Добрев


Любовта минава през сърцето на майката (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.