Бабо,благодаря ти,ти си добра жена

съчинение разсъждение върху пети

епизод на разказа една българка

Една българка на Иван Вазов е разказ за човешката отзивчивост и за достойния избор на една никому неизвестна жена,изправена пред съдбовни за народа ни мигове.Но,за да се разгадае посланието на автора е необходима срещата,при която легендата става история,а историята става легенда,а легендата история.

Пета част играе ролята на кулминация.В този епизод е втората среща с бунтовника,при която изпъква по-ярко отзивчивостта и милосърдието на Илийца.В центъра на повествователния текст четникът прави най-скромната и най-истинска оценка на достойното поведение на българката,съпроводена с жеста на признателност: Бабо,благодаря ти,ти си добра жена!.Тези думи са най-заслужената награда за добротворството на старата жена и в тях се съдържа вълнението на герой,автор,читател към подвига на Илийца,способна да предаде и себе си в курбан в името на живота на децата на родината.

Пътят на героите несъмнено е белязан от страданието и надеждата.За момъка това е посока на търсенето,за българката това е знак за добротворство.В Челопешката гора се срещат националното с личното страдание,след като всеки от героите е извървял своя път от полето до Балкана и обратно.

Добротворството на Илийца е белязано от личната болка и от съзнателния порив на християнката :да направя добро...клетнику .И тя се изправя срещу свои и чужди,срещу страха и предателството,следваща повелите на сърцето и силата на вътрешния си глас.По пътя си към доброто жената не среща добродетелност,а низост и егоизъм.Успява да склони с добра дума друговереца.,за да стигне до манастира,но не среща отзивчивост и състрадание у калугера,у предателя,в какъвто се е превърнал божият служител.И тя излъгва,за да нахрани гладния,открадва манастирско скришом ,за да стопли тялото на мъченика.Нарушава християнските принципи,но не престава да се моли и да вярва в спасението и във възмездието за страданието на децата си.Сама преминава мътните талази на страшната придошла река в злокобната робска нощ.И когато молитвата не може да помогне,християнката за пръв път прибягва до силата на клетвеното слово-поразил ги Господ .Знае майката,че нейната клетва е най-силна.Произнесена с омраза в името на любовта,тя има магическата сила,подобно на молитвата,да върши чудеса.

В това време разделно бунтовникът е изправен пред избора на мъжа-да продължи борбата,като намери другарите си или да се потули. За майката изборът винаги е само един-съхранението на живота,защото подобно на Богородица тя е покровителка на децата и на страдащите.Благословията и е божият знак-метафоричният образ на светлината в портретния детайл лицето на момъка светна от надежда.Срещнала се с малодушието на българина и разпознала в това двадесет годишно,голобрадо момче,тънко-високо сина,Илийца е готова на крайното решение.Реторичната поредица Как къде?Ами у дома! е не толкова отговор на въпроса на бунтовника,а прозрението на майката-орлица,преживяла болката от не една загуба.У дома е символ на сърцето на българката-единствено сигурно убежище за Ботевия четник.