Една Българка


Иван Вазов дарява българската литература с безсмъртни произведения.Едно от тях е вълнуващият му разказ Една българка.В него писателят прославя подвига на една обикновена жена от народа.В труден за нея момент тя забравя личната си болка и страдание,за да помогне на един непознат четник от разбитата Ботева чета.Много топлина,нежност,състрадание и майчина обич изпълват сърцето на баба Илийца.
Нейната голяма честна доброта я напътства в погромните дни на Априлското въстание и и помага по пътя към доброто.Героинята е съхранила праз годините на страшното робство жив спомен за своята родова принадлежност,човешката си доброта и отзивчивост.Тези качества се проявяват в нейната готовност да помогне на бунтовника,да приеме неговото страдание като свое,да надмогне страха и с цялото си същество да му съчувства да го жали,да го приеме като син,да приеме риска.
Поведението на баба Илийца на брега на Искъра е проява на целеустременост,смелост и жертвоготовност.Тя е водена от майчината грижа съм болното си внуче и от човешкото си страдание към изпадналия в беда бунтовник.Героинята проявява решителност,настойчивост и дързост в сремежа си да премине реката.Внезапната и проява на брега и краткият и разговор със заптиетата разкриват нейната твърда воля и дълбоката и човечност.Смелостта и човещината са качества,които определят баба Илийца,като личност,готова до край да устоява убежденията си,че има универсални човешки цености,около които могат да се обединят хората от различни народности.
Такава ценост е човешката доброта.
Разказът Една българка потапя читателя в едно смутно и неспокойно време след разбиването на Ботевата чета.Тя създава паника сред Турската войска,затова заптиетата завардват пътища и мостове.Страшната вест достига до мирните хора и те, уплашени и малодушни се изпокриват.Поробителят е жесток. На брега на Искъра заптиетата ругаят жените,обиждат ги.Жените,посърнали,примрели,покорни,изпълняват турската забрана.Те са търпеливи с робско поведение,характерно за епохата.Изпитват страх от тираните и проявяват инстинк за сомосъхранение.На фона на тяхното поведение Вазов представя своята героиня,която тическата идеше от Челопек.Ярък е контрастът м/у посърналите жени и устремената селянка.От жените се излъчва унижение,страх.Те се примиряват с робското ежедневие.Непознатата жена е