Едмон Дантес

В "Граф Монте Кристо" Дюма поставя проблема, който съществува и до днес, а това е сблъсъка между завистта, лъжата и алчността в света. Срещу тези неща трябва да се изправи романтичният герой, защото те преобръщат живота му. Младият момък не може да изживее щастието, което заслужава. Осъден е несправедливо, а в душата му се крият любовни терзания, жалания за отмъщение и възмездие.

Младият романтичен герой открива щастието в лицето на Мерседес. Той е привързан към нея и към баща си, но съдбата му изиграва лоша шега. Героят е осъден несправедливо на доживотен затвор, като така ще загуби всичко което обича. Основния виновник за нещастието на Едмон е неговия наи-добър приятел, който се постарава да го затворят в наи-ужасния затвор, защото е влюбен в Мерседес. На това място той се чувства като в ад. "Едмон сипеше богохулства, от които тъмничарят се стаписваше в ужас, блъскаше главата си в стените на затвора, дразнеше се до побесняване от всичко около себе си, от най-малкото безпокойство, причинено от накоя песъчинка, сламка или полъх. За героя е трудно да се примири със съдбата си. В затвора той разбира, кой го е издал, стига до мисълта за самоубийство, но после го забравя, след като се среща със затворника абат Фариа, Той е този, който го убеждава да продалжи напред и да не се отчаива, убеждавайки го, че нищо не е загубено. Старецът се превръща в духовен баща на Дантес, също така го научава на няколко езика и това само за 6 месеца. С помоща на стареца героя се превръща в един интелигентен мъж.

Абат Фариа Дантес имат план да избягат от затвора, но абатат се разболява и решава да каже за своето съкровище на младежът. Духовникът умира щастлив, защото е сбъднал мечтата си:"... господ ви изпрати, за да утешите човека, който не е могъл да бъде баща...". В предсмъртните си мигове той му казва, че съкровището се намира на остров Монте Кристо, което ще превърне затворника в богата и знаменита личност.

Героят намира съкровището скрито от абата, но с много усилия. Четиринадесет години по-късно той се завръща в Париж като богат граф на име Монте Кристо и единствената му мисъл е:"той се запита какво ли е станало с Мерседес, която го е смятала вероятно за умрял". Мисълта за нея не го е напуснала и той иска да си я върне, но тя е омъжена и има син.

Графа разбира, че животът на другите е продължил дори и без него. Той използва факта, че не го познават, за да опознае слабостите на враговете си, защото по този начин отмъщението му ще бъде най-успешно. Никой от тях не се досеща кой е причинил сполетялото ги зло.

За да се превърне граф Монте Кристо в романтичен герой преминава през дълго страдание, като накрая разбира каква е цената на истинското щастие, за което си заслужава да се бориш.

Увлечен от отмъщението си той наранява невинни близки на враговете си. Дантес е загубил най-близките си хора и така няма да е пак същия. Героят знае, че дори и богатството не може да му върне щастието, което е имал преди и, че беден е бил по-щастлив.