Едип преминава през много препядствия, за да узнае истината за изиграната му шега от страна на съдбата. Той не знае, че е нарушил едни от най важните закони по онова време - а именно отцеубийството и кръвосмешението. Неговият трагизъм е в незнанието му. Царят иска да открие и накаже виновника за смъртта на Лай, без да знае, че човека, който издирва е самия себе си. Трагическата вина на Едип произтича не толкова от отцеубийството и кръвосмешението, колкото от неговия характер гневлив и избухлив. Софокъл използва трагическата ирония при изграждане на образа му истината е известна на всички, освен на героя.

Още в самото начало на трагедията, благодарение на своята мъдрост Едип спасява Тива. Той е достоен човек и владетел, който се ползва с уважението на гражданите. В думите на жреца на Зевс са изразени тяхното доверие у него:

Ти, най велик сред смъртните, вдигни града!

Мисли, спасител те нарича нашата

Земя заради прежната ти преданост.

Още с първите си думи Едип се проявява като мъдър държавник, загрижен за съдбата на хората. Дори преди да бъде помолен за помощ, той вече е изпратил брата на съпругата си Креон да се допита до бог Аполон кои са причините за нещастията, сполетели Тива. Царят обещава да направи всичко по силите си, за да избави народа от злини. В този момент той е съпричастен с останалите, предан и уважаван от всички.

Когато Креон донася божествената воля: трябва да се премахне кървавият грях, който се храни в нашия град , Едип произнася клетва срещу самия себе си : ...убиецът, който и да бъде, да е проклет... Нека той зъл в зло живота си да мине. Трагичната ирония е в това, че царят честно и искрено заявява готовността си да стори всичко, за да бъде изкупена вината, без да подозира, че виновникът е самият той.

Започвайки да разгадава историята около смъртта на Лай, Едип стига до първият си спор с Тирезий, който отказва да му помогне. Според царя това не е признак за обичта му към града. Владетелят ще остане сляп за истената, защото е заслепен от гняв. За него думите изречени от прорицателя са в пристап на гняв. По този начин слепият гадател и Едип цар си разменят ролите слепият е Едип, а не прорицателя.

Вторият драматичен сблъсък е между Едип и Креон. Царят подозира заговор срещу него и обвинява Креон, отколкото да прозре истината. В днешно време това е съмсем нормално, но за античността това са признаци на гняв и арогантност. Подобен смисъл има в заключението на съпруга и син Едип и на съпругата и майка Йокаста, които подлагат на съмнение предсказанията на боговете, не се страхуват от божието наказание: ...нищо