Христо Ботев

Единственото спасение на нашия народ е в революцията

Дивият, варварският и безчовечният турски ярем, който в продължението на цели

почти пет столетия е висял, и днес даже с още по-голяма тежнина виси на врата

на нашия потъпкан, западнал, но жив и неразвален още народ, е довел тоя народ

до такава ниска степен на гражданственост между другите европейски народи, щото

мнозина от нашите, може би и искрени патриоти, са дошли до робското и

несъвременното вече убеждение, че и на нашия народ преди сичко е потребно да се

даде наука и образование, знание и развитие, пък тогава вече да се мисли за

неговото политическо освобождение, пък тогава вече да му се дава място в

историята на човечеството.

Ако тоя вопрос и да е разглеждан в продължението на цели 6 или 7 години от

нашата емиграционна журналистика и ако отдавна вече да е решен както от

съвременните двигатели на човеческата свобода, така и от стремленията на самите

народи за ползата на здравия разум и за ползата на оная част от угнетеното

човечество, в която е невъзможно да проникне никаква здрава и истинска наука,

но защото това мнение е приняло вече такива широки размери, щото е готово да

препречи път на революционните у нас идеи и да им обяви жестока и решителна

война, то ние се решихме да преварим удара и да изнесем колкото е възможно

по-навидело неговите слаби и несъвременни страни.

В първия брой на вестника си ние бутнахме тоя вопрос и казахме, че "както за

една личност отделно, така и за цял народ въобще - за да може той да се развие

и да достигне до известна степен в своето нравствено и материално

благосъстояние, - преди сичко е потребно такова едно условие, което се нарича

свобода; а защото това условие не съществува у нас, то и никакъв прогрес,

като-речи, е невъзможен". Но ето чегато за да покаже сичката неоснователност на

това наше убеждение, под самия нос на нашата емиграция се появи обявлението за

литературно-научния вестник "Знание", в което "Дружеството за разпространение

полезни знания" ни учи просто и ясно, че дордето един народ се не развие, не

образова и не придобие известен капитал знания, до тогава той не заслужава даже

вниманието като народ, или с други думи за него е непотребна и невъзможна

никаква свобода. Ние ще да се съгласим на минута с делната, ясната и

убедителната проповед на науката и ще да попитаме самото "Дружество" как ще то