Един убитот Димчо Дебелянов

Светът на Димчо Дебелянов е свят , в който поетът въздиша замечтано по прекрасното , по красотата и по духовната извисеност.Той непрекъснато се стреми към добро , към хармония , към чистота и нравственост , но в действителността неговите идеали се сблъскват с грозотата на заобикалящия го свят.Животът му е низ от най-възвишени надежди и жестоки разочарования от съдбата.По природа Димчо Дебелянов не е бунтовна натура.Той не може да изрази в гневни и яростни стихове несъгласието си с действителността , белязана с груб материализъм и ужаса на войната.Поезията му е изповед , в която той излива цялата възвишеност на душата си.Човеколюбието и бляновете по един красив и мирен свят на хармония са били тази светлина , която е озарявала стръмния път на живота му и са го вдъхновили да сътвори прекрасни стихове , които се превръщат в актуална тема за всички поколения.

Военната поезия на Дебелянов отразява образно ужаса на войната и несъгласието на поета с необходимоста от нея , протеста му срещу масовото унищожаване на хиляди човешки същества.Неговият хуманизъм проличава изключително силно в стихотворението Един убит , където поетът проповядват , че вече убит , врагът вече не е безчувствен , бездушен и жесток противник , а човешко същество , което също е обичало и е имало свой свят , свои мечти и надежди .Човеколюбието на Дебелянов се доближава до хуманизма на Йовков.Военните произведения на двамата творци се доближават не само по своите идеи , но и по самите образи , които ги отразяват.Стихотворението Един убит много напомня очерка на Йовков При Одрин , като в тях най впечатляващите образи и моменти се препокриват :

Тия ризи , тия бедняшки , прекършени дрехи , и те са били грижливо сгъвани с треперещите пръсти на някоя любеща ръка , и бърху тях са падали едрите , горчиви сълзи на раздялата пише Йовков , а при Дебелянов :

по сивата земя,

трепкат праха и ненужни,

с кръв напръскани писма.

Друг момент , който съвпада и при двамата творци , е описанието на природните картина и състоянието на героите.Макар поетът да рисува пейзажа само с две-три думи , а Йовков да е по-многословен , и при двамата проличава безстрастността на природата и яркият контраст между нейната красота и грозотата на трагедията на войнишката смърт : Дълго време бродих между тия трупове.Наблизо и надалече се лежат неподвижни в мълчанието на тихо и нямо страдание.Едно тъмно и зловещо тържество на смуртта.А денят е тъй хубав и светъл , слънцето тъй нехайно и щедро