Чудомир

Един живот

Мъничкото селце Дунково - хе, високо в Балкана - брои само девет къщи,

струпани в дола около Бялата чешма, сякаш слезли да се напият със

студена вода и пак да излязат по слънчевите поляни наоколо. Девет къщи и

три кошари. Най-крайната къща е Цоньовата. Стар корубест дъб с

възправени по стъблото му сечени букачки я пази от студ и пек. Клекнал

бай Цоньо, остри вейки за бобището. Отсреща до стълбата Минка изрязва от

скъсани дрехи ивици от парцалена черга и често поглежда към по-малкото

си братче и сестриче, които са под стълбата и си оспорват една пукната

кратуна - едното я дърпа към себе си и другото я дърпа, без да издава

звук. В полите на Минка има котенце, черно като арапче, а до него голямо

кълбо от парцалени изрезки. Наоколо тишина. Само далече през два дола

накъм усойната едни кос свири, ама дали е кос, или по-големият брат

Дунко, който пасе козите и свири също като кос, не се знае.

Бай Цоньо дялка с теслата и поглежда към Минка. Пак дялка и пак

поглежда, после въздъхва дълбоко и подвиква:

- Минке, Минке мари?

- Хоо, какво, тейко?

- Ти знаеш, че наесен ще трябва да тръгнеш на училище?

- Знам, тейко. И аз, и Дешка, и Минко чинин ще ходим. На Минко му ушили

торбичка вече.

- Торбичка ще трябва, букварче, тетрадка, моливче... Ами като си нямаме

парички, какво ще правим, а?

- Е, ами тогава? - чуди се Минка и слага кълбото на стъпалото. Котето

пресяга с крак към него, но тя го перва леко и то пак се свива в полата й.

- Нямаме, тейковото, никак си нямаме парици и ще трябва да идеш в града

да си спечелиш, както направи кака ти преди години.

Минка нищо не отговаря, оставя котето до кълбото и почва да изтърсва

полата си.

- Ако не искаш в града, ще те пратим в онова, голямото село, дето живее

леля ти Куна. В Жермен ще те заведа у едни много богати хора да им пазиш

детето. Само детенцето, таквоз... друга работа няма да вършиш. Ще

постоиш там, дордето почнат да зреят тиквите, и ще си дойдеш тогава за

училището. Хората са добри, ще те хранят с хубави гозби, дрешки ще ти

дадат и като си дойдеш, ще ти купим и цървулки да припкаш, да припкаш с

тях. Искаш ли да идеш, а? Леля ти всеки ден ще те спохожда и няма да

усетиш как ще мине времето.

- Че знам ли, тейко, каквото речеш ти.

Пукнатата кратуна е завладяна от братчето и сестричето му почва да писка.

След няколко дена Минка и тейко й пристигнаха в Жермен.

Господарят на Минка, участъков фелдшер в Жермен, е опериран и лежи в